— Не знам.
Ноъл повдигна вежди.
— Мислех, че вие двамата сте много добри приятели.
Ариа зачопли тръстиковата си пола.
— Търсенето приключи. Предполагам, че просто нямаме толкова много общо, както си мислехме.
— Уреди ли се с онова момиче, както обеща?
Ариа не отместваше погледа си от таблата с лъскави вилици и лъжици, която лежеше на масата.
— Оказа се, че не е неговият тип.
Тя усещаше погледа на Ноъл върху себе си, докато той се опитваше да разбере какво премълчава тя. Сигурно трябваше да му каже истината — нали все пак така се бяха разбрали — но ако той разбереше, че Греъм буквално я беше награбил, сигурно щеше да избие вратата на каютата му и да се опита да го пребие. По-добре беше да си мисли, че Греъм просто е изгубил интерес. Само ако можеше това да е истина. Мускулите на врата я боляха от дръпването му за огърлицата. Вбесеното му лице не спираше да проблясва в съзнанието й, а стомахът й се свиваше всеки път, когато си спомнеше как той я бе подгонил по стълбите.
— Хей, купонджии! — извика Джереми от сцената. Зад гърба му сновяха младежи с работнически тениски и скъсани дънки, които подреждаха оборудването. — Вярно, че все още не сме подготвили всичко, но за да ви настроя подходящо, съм ви подготвил голяма изненада. Към нас се присъедини един специален гост, който ще изпълни няколко песни, преди да започне шоуто. Затова без повече приказки, моля, посрещнете с ръкопляскания… „Веган Сънрайз“!
Ариа погледна питащо Ноъл; никога не беше чувала за тях. Децата заръкопляскаха вяло със същия объркан израз на лицата. Но когато членовете на групата излязоха на сцената и засвириха доста тежък китарен кавър на „When I Come Around“4, всички просто свиха рамене и затанцуваха.
Опашката за храна помръдна напред и Ариа и Ноъл започнаха да пълнят чиниите си. Тя провери няколко пъти телефона си, но нямаше никакъв отговор от Емили или Спенсър. Тълпата ставаше все по-шумна и възбудена; сякаш отникъде се появи някакъв момичешки лакът, който изби чинията на Ариа от ръцете й. Ариа се извъртя, за да я подхване, но глезенът й се изкриви и тя залитна. Усещаше как пада, но не можеше да направи нищо; след секунди вече се намираше на пода, а косата й беше пълна с вегетариански нудълс. Дочу тих звън. В първия момент си помисли, че това е вилицата й, която се удря в земята, но след като се надигна, осъзна, че е бил медальонът й. Той се беше отворил от удара.
— Добре ли си? — попита Ноъл, протягайки ръка, за да й помогне да стане.
— Да — отвърна Ариа, докато събираше разпиляната храна, доколкото можеше, за да я изхвърли в близкото кошче. След това отново хвана медальона си. Вътре имаше снимка на две усмихнати русокоси момичета, допрели бузите си. Когато се взря в тях, тя бавно осъзна, че ги познава. Момичето вдясно имаше кръгло лице, големи сини очи и леки следи от изгаряния по шията. Табита.
Ариа погледна към момичето вляво. Очите й бавно обходиха познатото лице със сърцевидна форма, големите сини очи. Тя се дръпна стреснато назад. Не. Не беше възможно.
Ариа отмести медальона по-далеч от лицето си, но очите на момичето като че ли продължаваха да я следят. Тя имаше онази манипулативна усмивка на победителка, която години наред беше очаровала Ариа. В гърлото й се надигна писък. Внезапно осъзна, че не може да диша.
Али.
— Ариа?
Ариа погледна нагоре и примигна. Ноъл я гледаше втренчено. Тя му се усмихна нервно и бързо затвори медальона. Но заключалката му беше счупена и капачето почти веднага отскочи обратно. Ариа отново погледна снимката. Не беше възможно. Сигурно съзнанието й въртеше номера. Тя се опита отново да го затвори, после погледна внимателно към външната страна на капачето. Под силната светлина на сценичните прожектори инициалът, който бе гравиран върху него, не беше Г или Р. Беше Т.
От Табита?
Внезапно в ума й прещрака нещо. С разтуптяно сърце тя грабна телефона си, отвори паметната страница на Табита и се втренчи в снимката на момичето на първата страница. Ето къде беше виждала огърлицата. На шията на Табита, преди да умре.
Тя хвана синджирчето с ръка.
— Къде всъщност намери това?
Ноъл я погледна объркано.
— Нали ти казах. На плажа на Сейнт Мартин. Защо?
Мислите на Ариа препускаха в милион различни посоки.
— Това е невъзможно — прошепна тя. Не можеше да е съвпадение. Дали А. я беше подхвърлил на Ноъл? Освен това тази снимка — Табита и Али наистина бяха приятелки.