— Благодаря.
— Бъдете внимателни — „Каскабел“ е място, където се събират хора, готвещи са за съдния ден, и разни типове, мразещи правителството.
— Благодаря за отделеното ни време и за съвета — кимна Моруд и стана. — Ще включим „Каскабел“ в нашия списък. Заедно с Хай Лоунсъм.
— Хай Лоунсъм? — учуди се Фаунтин.
— Каквото и да се случва тук, Хай Лоунсъм, изглежда, е в центъра му. След като започнахме да трупаме повече трупове, отколкото доказателства, ФБР реши да изпрати отново голяма група ЕСД там, за да претърсят всичко както трябва. Да огледат всеки сантиметър от мястото и ако се наложи, да го разглобят.
— Това би било много жалко — отбеляза Фаунтин, а Уотс изглеждаше втрещен.
— Да, така е. Да се надяваме, че няма да се наложи да стигнем дотам. — Моруд се завъртя, за да си върви. — Благодаря ви, господин Фаунтин.
— Пак започнахте с това „господин“. Желая ви успех. Шерифе, на теб също.
Без да отговори, Уотс последва Моруд към вратата, докато обмисляше какво може да направи, за да спре разрушаването на Хай Лоунсъм от федералните.
48.
Беше единайсет сутринта в института, Орландо Чавес седеше в лабораторията си на стол с колелца.
Нора бе до него. Те бяха там от момента, когато Нора беше вдигнала Чавес от леглото в шест сутринта и го бе убедила да дойде по-рано на работа. И двамата се бяха вторачили в голям компютърен екран, на който се виждаше изображението на текста върху пергамента, който Нантан ѝ беше дал.
— Накрая можем ясно да го прочетем — обяви Чавес. Бяха прекарали часове в заснемане на пергамента под ултравиолетова светлина и в дигитално засилване на избелелия шрифт, за да се видят по-ясно детайлите. — И така, онова, което виждаме тук, е класически пример на кастилски курсивен шрифт „Кортезана“ от седемнайсети век. На несвикналите очи може да прилича на драсканици. Предизвикателството обаче не е езика — в края на краищата испанският не се е променил толкова през това време, — а в разчитането на шрифта. Мога да го направя, докато за непосветения това на практика е невъзможно. За щастие, има онлайн таблици със стари испански шрифтове. — Гласът му определено беше добил професионални нотки. — Ето, позволи ми да ти покажа.
Обърна се към втори компютърен екран, набра няколко команди и се появи интернет страница, на която се виждаха множество таблици. Всяка показваше буква от азбуката заедно с всички стари кастилски разновидности на изписването ѝ, както на главните, така и на малките букви.
— Да вземем например главно А — продължи той. — Ето всички начини да се изпише буквата с шрифта „Кортезана“. Забележително разнообразие. Някои дори не приличат на А! А сега Б…
Потискайки нетърпението си, Нора внимателно го прекъсна:
— Това наистина е много интересно. Но можем ли да се заемем с текста?
— Разбира се. Сега, след като вече сме наясно, да видим какво казва… — Чавес замълча и се вторачи в изображението на първия компютърен екран, докато Нора чакаше.
След няколко минути се облегна на стола измърмори под нос на испански:
— Майчице божия!
— Какво пише? — попита Нора, която се пръскаше от нетърпение.
— Трудно е да се разбере какво казва, след като, грубо сметнато, половината от текста е била откъсната. Мога да преведа онази половина, която е пред нас.
— И? — настоя Нора.
— Нека ти го преведа изречение по изречение — каза Чавес. — Не искам да те държа под напрежение, но предпочитам да не го обобщавам, защото… е, ще разбереш сама защо.
S. С. С. Majestad — прочете той и направи пауза. — Това е съкращение на Sacra Cesarea Catholica Majestad или Свещено Римско Католическо Величество. Интересно. Показва, че писмото не е адресирано до мексиканския вицекрал, а до самия испански император Карл II. Очевидно е, че тази кореспонденция е била много важна. Добре, нека продължим ред по ред:
На 20 август 1860 г. пиша набързо на Камино Реал.
На 10 август…
Той спря.
— На 10 август 1680 г. избухва бунта на пуебло. А сега ще продължа:
… мнозина от нашите свети отци, знаейки предварително…
— Вероятно има предвид, че са знаели за готвения бунт. Един от участниците в бунта предава другарите си и точно преди да избухне, съобщава на свещениците.