Следвайки мъжете в защитни костюми, крачеха по виещите се коридори от сгур бетонни блокчета в мазето на сградата на ФБР. Най-накрая спряха пред една врата и Моруд набра кода на клавиатурата. Вратата се отвори с щракване и зад нея се показа огромно складово помещение. Стелажите се издигаха от пода до тавана и лавиците бяха пълни с кутии и странни предмети, увити в найлон. Нора видя какво ли не: от старо парче броня на кола и част от закърпена подова настилка до рамка на прозорец, осеяна с дупки от куршуми. До рамката на стената беше облегнат стар автомат „Томсън“ с кръгъл пълнител.
— Склад за доказателства — обясни Кори.
— Прилича на музей.
— Музей е — намеси се Моруд. — И точно както в музей, нищо никога не се изхвърля.
Минаха през вратата и накрая се озоваха пред блестящата стоманена врата в другия край на помещението, покрита със символи за радиационна опасност.
— Трябва да изчакаме тук — нареди Моруд.
Вратата се отвори със съскане и ярките светлини вътре светнаха автоматично, осветявайки чисто допълнително помещение. Двамата мъже влязоха и вратата се затвори след тях.
— След 11.09.2001 г. — обясни Моруд — в няколко важни офиса на ФБР бяха оборудвани помещения за радиоактивни доказателства като това. Ние бяхме сред избраните. — Той прочисти гърлото си. — Искате ли да се качим в моя офис, за да… ъъъ… обсъдим това развитие?
Няколко минути по-късно вече седяха в офиса му. Моруд се настани зад бюрото, сплете ръце и се наклони напред.
— Е — започна той с лека усмивка, поглеждайки към двете жени подред, — предполагам, че първата реакция на всеки след подобно събитие може да се обобщи с „какво става, по дяволите?“.
Настъпи мълчание.
— Някоя от вас има ли представа как този тип Гауер може да се е облъчил?
Отново мълчание.
— Костите, дрехите, скелетът на мулето — всичко ли е радиоактивно? — попита Нора.
— Да — отговори Кори.
— Мъжът е изчезнал преди седемдесет и пет години — продължи Нора. — Как е възможно трупът му да е радиоактивен? Къде, за бога…
В този момент рязко замълча и се обърна към Моруд. Беше ѝ хрумнала идея.
— Мога ли да попитам защо офисът в Албакърки е сред малкото, където е оборудван склад за радиоактивни доказателства?
Моруд я дари с лека усмивка.
— Защото националните лаборатории в Лос Аламос и Сандия, двете основни лаборатории на страната за изследвания, свързани с ядрените оръжия, са в нашата юрисдикция.
— Лос Аламос — повтори Нора. Идеята, която беше започнала да се заражда в главата ѝ, сега се превърна в прозрение. И то толкова силно, че направо ѝ спря дъхът. Тя се обърна към Кори.
— На коя дата точно е изчезнал Гауер?
— Сега ще проверя — отговори тя и започна да рови из таблета си. — Обявен е за изчезнал през юли 1945 г.
Сърцето на Нора блъскаше в гърдите.
— През 1945 г. първата атомна бомба е взривена точно тук, в Ню Мексико. Опитът „Тринити“. В пустинята южно от Хай Лоунсъм. Кори, потърси датата в твоя айпад.
Кори извади на екрана страницата от „Уикипедия“ и започна да чете:
„Тринити“ е кодовото име за първото взривяване на ядрено устройство. Проведено е от армията на САЩ на 16 юли 1945 г. в 5:29 сутринта.
Тя вдигна глава от екрана.
— Гауер е обявен за изчезнал през същия месец.
— Продължавай да четеш — нареди Моруд.
Опитът е проведен в пустинята Хорнада дел Муерто на около петдесет и шест километра югоизточно от град Сокоро, Ню Мексико, в Аламогордо, което по това време е полигон за бомбардиране и артилерийска стрелба на военновъздушните сили на САЩ, а сега част от ракетния полигон „Уайт Сандс“.
Кори свали таблета. Напрегнато мълчание изпълни помещението. Накрая Нора го наруши.
— Значи Гауер е попаднал в атомния взрив.
— Попаднал на него и той го е убил — допълни Кори. — Това обяснява странните съдебномедицински подробности — пукнатите ребра и череп, както и кожата, която пада на ивици. И дрехите, които имаха вид на опърлени.
— Точно така — кимна Нора, — защото са били обгорени.
— Също така пукнатите ребра на мулето! Изглежда, били са ударени доста здраво от ударната вълна след взрива. Вероятно ги е повалила.
— Да — съгласи се Нора. — Гауер не е бил близо до мястото, защото иначе щеше да бъде изпарен. Обаче е бил достатъчно близо, за да получи рани от ударната вълна и да оцелее, макар и за кратко. С масивна доза радиация. Преди да умре, е успял да се върне в лагера си в Хай Лоунсъм.