— Тогава имат още по-малко причини да разпитват Ривърс.
Моруд взе клипборда със списъка от Кори.
— Тези предположения са губене на време. Този военен полицай може да е дошъл от форт „Блис“. Или форт „Браг“. Или форт „Нокс“. — Той излезе от нишата и тръгна бързо към обезопасената болнична стая. Кори го следваше по петите.
Лекарят и сестрата още стояха пред стаята, но вече се обръщаха да си вървят. Спряха, когато видяха Моруд да бърза към тях. Той ги подмина и се упъти към рейнджъра.
— Акимс? — заговори го Моруд.
Мъжът се изпъна.
— Сър?
Моруд му показа списъка.
— Последният посетител в списъка. Военен полицай Белингейм. Пише, че е пуснат да влезе в двайсет и три часа и пет минути снощи.
Рейнджърът се вторачи в списъка все едно пред него бе главата на Горгона.
— Вие ли бяхте дежурен по това време?
— Да, сър.
— Значи сте видели този човек.
— Да.
— И сте го пуснали?
— Каза, че имал въпроси към затворника.
— Каза ли от коя база е и кой го е изпратил?
— Показа ми документите си, които изглеждаха наред. Аз не… записах от коя база е.
— И не сте поискали да видите неговата заповед?
— Това не е по правилника, сър.
Мускулите на челюстта на Моруд леко изпъкнаха.
— Колко време остана вътре?
— Около десет минути.
— През това време имаше ли някого с него в помещението?
— Не, сър.
— Чу ли нещо необичайно, докато полицаят беше вътре? Например повишени гласове?
— Не, нищо.
— Чу ли затворникът изобщо да е разпитван?
Дълго мълчание.
— Не, сър.
— Единайсет през нощта не ви ли се стори необичаен час за разпит на арестант?
— Сър, не е моя работа да поставям под въпрос подобно нещо.
— Проверихте ли затворника, след като военният полицай си тръгна?
— Да. — Рейнджърът отново пристъпи от крак на крак. — Около петнайсет минути по-късно. Приблизително.
— И какво правеше той?
— Спеше. Както и преди да дойде военният полицай.
— Стойте тук — нареди Моруд, обърна се и тръгна към бюрото на сестрата.
— Какво ще правите, сър? — го попита изотзад Кори.
— Да правя ли? Ще се погрижа да запазят записа от охранителните камери на посещението на военен полицай Белингейм. — Той посочи камерата в ъгъла на коридора. — Ще се погрижа Ривърс да бъде подложен на още по-внимателна аутопсия от обичайното. Не заради причините, които ти изтъкна. Искането е трябвало да мине по обичайните канали и аз искам да знам защо не се случило. Освен това искам да науча какви въпроси е имал нашият военен полицай към затворника. — Той се поколеба, после добави доста сковано: — Кори, поздравявам те, защото се сети да провериш списъка на посетителите.
Още преди да ѝ се бяха обадили заради Ривърс, Кори обмисляше как да помоли Моруд за нещо. Нещо, което се притесняваше, че няма да одобри. Сега, когато изскочи тази неочаквана похвала с големината на троха, реши, че моментът е подходящ.
— Сър, има още нещо — осмели се тя.
Моруд вече беше извадил телефона си.
— Да?
Кори си пое дълбоко дъх.
— Да претърсим къщата на Гауер в ранчото.
— Мисля, че вчера беше с мен на това място — отбеляза Моруд, който вече набираше номера.
— Не, сър — отговори Кори. — Исках да кажа, че искам да проведа претърсване на къщата. Официално.
Моруд спря да набира и бавно свали телефона.
— И защо ти е, по дяволите, да правиш това?
— Защото смятам, че това е мястото, където най-вероятно ще събера още доказателства за нашия труп, сър. Радиоактивен труп.
— Видях мястото. Там са престояли неизвестен брой хора, след като са принудили Гауер да напусне. И както разбрахме, лично Дж. Робърт Опенхаймер. Също така чу от генерал Магърк, че покривът е бил сменен. Смяташ ли, че е било направено при първата поява на теч? Старата хижа е изстрадала яростта на природата и принадлежността си към армията в течение на три четвърти век.
Кори знаеше, че Моруд още не е свършил, затова си замълча и го остави да продължи.
— Но не това ме притеснява. Притеснява ме, че армията като проформа правило изисква съдебна заповед за всяко претърсване на неин имот от ФБР.
Кори беше научила и това и то беше основната причина да се колебае дали да изложи искането си.
— Суонсън, говорихме по въпроса и преди. Последно в джипа преди по-малко от дванайсет часа. Генералът беше достатъчно любезен, за да ни заведе като негови гости да видим мястото. Как мислиш, че ще се почувства, ако отговорим на тази любезност с искане за съдебна заповед?