В другата рамка бе поставена корица на „Сагърди Ивнинг Пост“ от 1936 г. Надписът под заглавието информира Кори, че илюстрираното седмично списание е основано от Бенджамин Франклин и струва пет цента. Картината на корицата вероятно беше сцена от разказа за Дивия запад вътре: мъж на кон завива иззад ъгъла на пътека в прерията, вижда тигрова гърмяща змия, извисила се заплашително над захвърлена пушка „Шарпс“ за лов на бизони, калибър 50-90.
Тази картина поне обещаваше някакво действие. Кори я свали внимателно, за да огледа отблизо рамката. Докато го правеше, пръстите ѝ докоснаха нещо, закачено отзад.
Тя я завъртя. Към задната страна беше прикрепено с целулозна лепяща лента парче хартия, почти толкова потъмняла от годините като шеллака.
Внимателно я измъкна от скривалището ѝ. Докато го правеше, лепенката се счупи на парчета и хартията падна. Хвана я във въздуха и опитвайки се да я държи само за краищата, я обърна. Беше стара черно-бяла въздушна снимка на пустинен пейзаж с долини, каньони и пороища, заснети от значителна височина.
Отиде бързо при чантата си, извади плик за доказателства с цип и плъзна снимката вътре. Направи няколко снимки отпред и отзад на рамкираната корица, както и на по-светлия правоъгълник на стената, който отбелязваше мястото, където беше висяла много десетилетия. След това закачи рамката обратно на кукичката и отново се огледа. Инстинктът ѝ подсказа, че това помещение няма повече тайни за разкриване. След още няколко мига взе чантата, прехвърли я през рамо и се упъти към входната врата и пътуването обратно до гаража на транспортната рота.
28.
В своя просторен, пълен с реликви кабинет в старата сграда на Археологическия институт в Санта Фе, Нора Кели си сложи чифт нитрилови ръкавици и внимателно издърпа снимката от плика за доказателства.
— Това оригиналът ли е? — попита тя и въпросително погледна Кори.
Агентката на ФБР, която седеше неспокойно на близкия стол, кимна.
— Исках да я видиш за всеки случай, ако репродукцията изпусне нещо.
Нора обръщаше снимката няколко пъти в ръцете си, гледаше я от различни ъгли, вдигна я до носа и подуши.
— Старовремска фотографска хартия. Дори мирише на кашер.
— Нашата лаборатория определи, че е на седемдесет или осемдесет години — отбеляза Кори. — Ще кажат нещо по-определено, когато им я върна.
Значи затова се е разбързала, помисли си Нора. Този път, когато Кори и звънна, Нора не можеше да спре работата си по завършване на анализа на разкопките в селото на пуебло Цанкави и да отиде в Албакърки без предварителна уговорка. Затова Кори беше донесла доказателството в Санта Фе.
— А това? — попита тя и посочи малкото парче стара лепяща лента, останала в горния ъгъл откъм гърба на снимката.
— Целулозна лепяща лепенка с марка „Скоч“, произвеждана от „Минесота Майнинг и Манифакчъринг Къмпани“. Приблизителна дата на произвеждането ѝ — 1940 г.
Нора кимна, без да прекъсва огледа.
— Имате добра лаборатория, щом са могли да датират лентата.
— Нашата е най-добрата.
Нора се усмихна.
— Знаеш ли защо са я нарекли лента „Скоч“?
— Нямам представа.
— Защото, когато я разработвали за пръв път, лепилото било нанасяно само по краищата, а не по цялата лента. Някой се пошегувал, че тази стиснатост е типично шотландска. Често шотландците са смятани, как да кажа, за крайно пестеливи?
— Ей, аз имам шотландски корени и ще се обидя — каза Кори и се засмя.
— През 1950-те години „Студебейкър“ дори пусна кола на пазара под марката „Шотландец“, наречена така заради ниската цена и липсата на екстри.
— Представи си някоя корпорация днес да се опита да направи нещо подобно — подхвърли Кори. — Откъде знаеш тези стари любопитни факти?
— Ние от фамилия Кели произхождаме от Дъблин и — Нора мина на ирландски диалект — дядо обичаше да ги разказва, когато живеехме от другата страна на голямата вода. — После отново насочи вниманието си към снимката. — Жалко, че няма легенда или информация на гърба, за да може да определим произхода и.
— Нашият лаборант във Финикс беше силно разочарован, че отзад няма нищо написано. Те могат не само да определят колко стара е формулата на мастилото, но и преди колко време е направен надписът. — Кори замълча за кратко. — Другото интересно нещо е, че няма пръстови отпечатъци.
— Това е странно, нали? — Нора протегна снимката пред себе си и се вторачи замислено в нея. — Но ти смяташ, че е залепена за гърба на корицата от Джеймс Гауер?