— Да. От него или от друг от фамилията. Предполагам го въз основа на възрастта на лепенката и датата върху корицата на списанието. Може би е била скрита там за очакваното завръщане.
— Горкият стар Гауер. — Нора я погледна. — Е, не си я донесла тук за криминологично проучване, а с надеждата да научиш кое е мястото.
— Малко е размазано, но ти познаваш пейзажа на Ню Мексико като опакото на ръката си, затова ми хрумна, че може да го разпознаеш.
— Четкай ме, четкай ме. Обаче си права за едно — размазана е. Твърде размазана, за да бъде полезна за оглед от въздуха. Може би самолетът, или каквото са използвали, е попаднал в турбуленция точно когато апаратът е отворил диафрагмата, за да експонира лентата. Както и да е, дай да я огледаме по-отблизо. — Тя разчисти място на бюрото си, сложи плика за доказателства там и след това внимателно положи снимката върху него, като ъгълът с лепенката остана на гърба. — Прилича на типично Ню Мексико. Да, виждам каньони, свлачища и разхвърляни хвойнови дървета. Направена е от приблизителна височина от, да кажем, триста метра?
Смръщена, тя гледа дълго време снимката. След това се зае да рови из нещата на бюрото си, измъкна измежду тях лупа и я задържа над снимката, плъзгайки я от горе надолу и от ляво на дясно толкова близо, че виждаше как нейният собствен дъх овлажнява лещата. След това изруга под нос.
— Какво има? — попита Кори.
— Не знам. Нещо не е наред.
— Не е наред? Знам, че е размазана, но…
— Не, не е това. Усещам, че мога да разпозная мястото, но… — Неочаквано отстъпи назад, свали лупата и се засмя.
— Каква глупачка съм.
— Моля?
— Снимката — Гауер я е залепил отзад на рамката на обратно.
Нора обърна снимката на сто и осемдесет градуса и отново се наведе над нея.
— Така е по-добре. Сега север е в горния край и всичко изглежда много по-познато. Тази група ниски хълмове с плоски върхове ето там и каньонът, който се извива като… — Тя се изправи рязко и усмихна победоносно. — Каньонът е Анзуело, а хребетът — Навахо.
— Къде е това?
— Ще ти кажа къде не е. Не е близо до Уайт Сандс или Хай Лоунсъм. Вероятно е на сто и шейсет километра на север и на запад, както се пее в песента. — Погледна отново снимката, после махна на Кори да се приближи. — Познах го заради този каньон, подобен на цепнатина, ето тук.
— Каньон цепнатина?
— Виждаш ли тази тясна крива линия с острата извивка в края? Това е каньон цепнатина. Много тесен канал от пясъчник, дълбок стотици метри, но широк само два-три. На югозапад има много такива. — Нора почука леко с пръст в ръкавица по тъмния полукръг. — Тази част тук е известна сред местните като Ел Анзуело, което на испански значи „рибарска кукичка“. По очевидни причини. А хребетът, който се извива в източната част на снимката, е част от хребета Навахо.
— Питам се защо му е трябвало на Гауер да крие тази некачествена въздушна снимка?
— Не знам.
— Има ли нещо друго в снимката, което да ти прави впечатление? Историческо, геологично или нещо не на място? Каквото и да е?
Нора поклати глава.
— Каньонът Анзуело е единственото интересно нещо. Над него има средно голяма руина от индианците пуебло, говорещи езика тева, наричана… как ѝ беше името? — Цигума.
Двете жени седяха в мълчание, вторачени в старата снимка.
Най-накрая Кори го наруши:
— Едно е сигурно. Ако Гауер е скрил снимката, а той е най-вероятният заподозрян, трябва да го е направил по някаква причина.
— Съгласна съм — кимна Нора. — Да видим дали ще успеем да открием каква е била тази причина.
— Добре — въздъхна Нора, докато се протягаше и масажираше кръста си. Беше час по-късно и сега се намираха в малката, но красиво боядисана институтска библиотека, а на масата между тях лежеше купчина карти от проучвания, атласи, исторически изследвания. — Значи Цигума на тева пуебло, за които ти споменах, изглежда, някога е била мисионерска църква.
— Малко зад каньона цепнатина — добави Кори. — Рибарската кукичка.
Нора кимна.
— Тева се присъединили към бунта и убили свещеника, а когато през 1692 г. испанците се върнали, оказали съпротива, така че Цигума била разрушена и изоставена, превръщайки се по-късно в развалина. Доколкото мога да определя, там никога не са провеждани разкопки.
— Никога не са се провеждали разкопки — повтори Кори, — но въпреки това се говори, че има заровено съкровище.
— За половината срутени църкви и изоставени селища в този край се говори същото.
— Може би, но в този случай това се споменава не в една, а в три отделни книги. Включително в тази, която вероятно е принадлежала на Гауер. — Докато говореше, Кори отвори „Ранни легенди за Дивия запад“, която беше взела от ранчото.