— Това е църквата. Личи си по очертанията.
Кори прибра снимката и двете навлязоха сред руините. Навсякъде се търкаляха чирепи от съдове и късчета кремък, смесени със строшени парчета каменна зидария и разхвърляни мравуняци.
— Виж това! — Кори вдигна боядисан чиреп.
— Много е хубав, но трябва да го оставиш обратно — посъветва я Нора. — Не трябва нищо да пипаме.
— О, съжалявам. — Кори го остави на земята.
Упътиха се към по-голямата могила. Когато наближиха, Нора видя дебела кирпичена стена, която беше рухнала и ерозирала и сега беше гъсто обрасла със солени храсти. В другия край се издигаше кирпичена колона — единствената част от стената, която още стоеше. Изкачиха се по могилата, подплашиха ято гарвани, които излетяха във въздуха с кряскане и грачене, преди да кацнат на един близък американски бор.
Двете жени погледнаха надолу към мястото, където някога се бе намирал корабът на църквата.
— Ей, тук някой е копал — извика Кори. — Някои от тези дупки изглеждат пресни.
— Не съм изненадана — отговори Нора. — Много археологически паметници в Ню Мексико стават жертва на иманяри. Повечето са твърде далече, за да бъдат защитавани.
— Смяташ, че са копали за съкровище? Може това да е мястото, където Гауер е намерил кръста?
— Предполагам, че е възможно да е копал тук преди много време. Трябва да има причина тази въздушна снимка да бъде скрита в къщата.
Остър звук изплющя сред руините и Нора видя гейзер прах да се издига вдясно от тях.
— Залегни! — извика Кори, но Нора вече се беше хвърлила зад вътрешния наклон на стената. Стовариха се тежко на земята между храстите, докато изтрещяха още изстрели. Един куршум се удари в стоящата кирпичена колона и по тях се посипа засъхнала глина, а другите отнесоха върховете на храста вляво от тях.
— Насам! — Кори дръпна Нора да стане и двете изтичаха зад кирпичената колона и се хвърлиха на земята зад нея.
Нора видя, че Кори извади пистолета си. Мина известно време, преди дишането им да се успокои.
— Изстрелите дойдоха от хребета ето там! — посочи Кори.
— Мамка му! Не може да са стреляли по нас.
— Напротив, точно по нас стрелят.
Нора усети как стъписването ѝ преминава в страх и паника.
— Но защо?
Кори не отговори. Вместо това изпълзя до края на колоната и надникна иззад нея през щита от храсти.
Изтрещя още един изстрел и тя се дръпна назад.
— Мамка му! Държи ни на прицел! — Провери патронника на пистолета, за да се увери, че вътре има патрон.
— Какво ще правим?
Кори поклати глава.
— Ако стрелецът иска да слезе тук, ще трябва да излезе на открито. Тук няма укритие за него.
— Ще стреляш ли?
— Надявам се, че няма да се наложи. Ако стрелям със служебното оръжие, трябва да докладвам, а направо няма да повярваш каква бумащина е това. — Не спомена, че не е особено точна, а стрелецът, който очевидно използваше пушка, така или иначе бе твърде далеч.
— И какво ще правим?
— Дай ми минутка.
Нора седеше, притиснала гръб в кирпича, докато се опитваше да овладее дишането си. Погледна към Кори, която сега се промъкваше напред, за да погледне още веднъж. Ниско приведена, тя се взря през храстите. Минаха няколко минути.
— Може да си е тръгнал — най-накрая каза Кори.
— Откъде знаеш?
— По протежение на онзи хребет видях облак прах, сякаш вдигнат от автомобил. Изглежда, се отдалечава.
— Това ми се струва малко повърхностно.
Кори свали раницата, извади яке, отчупи клон и го зави около него, а на върха закачи бейзболното си кепе. След това бавно показа чучелото иззад колоната. Първо малко, после повече.
Нищо не се случи.
— Стрелецът със сигурност щеше да го види — каза Кори. — Мисля, че си е тръгнал. — Тя замълча. — Ето какво ще направим. Ще претичаш като луда през откритото пространство и надолу в пороището.
— Ще го направя, разбира се.
— Аз ще те прикривам и ще отговоря на огъня, ако стреля. След това ще те последвам. Щом се озовем в пороището, ще сме в безопасност, защото можем да заобиколим и да се спуснем от скалната корона на каньона, където ще имаме прикритие. Мисля обаче, че стрелецът наистина си е тръгнал.
Нора надникна лично, за да огледа терена. Имаше смисъл, ако Кори беше права, че стрелецът си е отишъл.
Кори зае зад храстите стойка за стрелба.
— Готова ли си?
Нора кимна. Сърцето блъскаше в гърдите ѝ.
— Ще броя до три. Едно, две, три — давай!
Нора се стегна, след това се затича по късия открит участък и скочи в пороището. Не се чу изстрел. След миг и Кори я последва и се присъедини към нея. Дишайки тежко, двете клекнаха рамо до рамо.