— Дотук добре — промърмори Кори. — По-добре да бързаме, в случай че ни преследва.
В мълчание заслизаха по пороището приведени и притиснати към стените, докато не стигнаха до отвора в скалната корона на каньона. Спуснаха се по разхвърляни в безпорядък заоблени каменни блокове и свлачища и скоро се махнаха от хълма. Бързо, но предпазливо се затичаха покрай веригата от ниски хълмове, докато не стигнаха до Рибарската кукичка. Пробягаха каньона цепнатина, излязоха от другия край и петнайсет минути по-късно стигнаха до колата. Нора седна зад волана, а Кори скочи на пътническата седалка и дръпна вратата да я затвори. Нора даде газ, обърна колата и пое надолу по черния път.
Кори пъхна пистолета в кобура.
— Тази въздушна снимка. Доведе ни тук, а някой ни очакваше. Мисля, че ни устроиха засада.
— Искаш да кажеш, че снимката е била подхвърлена? Че са искали да я намериш? — Нора обмисляше тази възможност известно време. — До къщата на Гауер няма достъп никой, освен армията. И на всичко отгоре как са могли да знаят, че ще дойдем днес? Или че въобще ще дойдем? Никой няма да сложи на пост стрелец за постоянно.
— Мисля, че армията я е подхвърлила. Още когато видях Магърк, не ми хареса. Не бих се учудила, ако е наредил да ни следят.
— Да ни следят и да стрелят по нас?
— Може би.
— Но защо?
— Не знам.
Нора се поколеба. Предположението ѝ се стори прекалено изсмукано от пръстите, чак до параноя. Кори имаше свръхдейна фантазия и бе развила безпричинно недоверие към Магърк.
— Няма смисъл в това — заяви тя. — Помисли. Какъв може да е мотивът му? Убийството на федерален агент е съдбоносна стъпка, ще предизвика буря и ще привлече внимание. А подхвърлянето на снимката? Откъде би могъл да знае, че ще погледнеш зад картината, ще я намериш, ще разбереш къде е мястото и ще решиш до го провериш? И откъде би могъл да знае кога? Не забелязах да ни следят. И накрая, ако там горе беше истински военен снайперист, щяхме вече да сме мъртви. Той беше само на деветдесет или може би на сто и петдесет метра от нас. Обаче куршумите от изстрелите му попадаха най-малко на три метра от нас. Може да е бил някой късоглед ловджия. Или човекът, който е изкопал онези дупки — просто се е опитвал да ни изгони от неговия „парцел“. Възможно е и да е просто някой луд. Нали знаеш, има много такива, крият се в малките си убежища из пустошта.
Кори запази мълчание, после каза:
— Това са разумни доводи. Мисля, че просто не харесвам генерала. Изглежда ми… не знам. Някак си прекалено мил.
— Би ли предпочела да е някой гадняр?
Кори поклати глава.
— Ще докладваш ли за случилото се на ФБР? — попита Нора.
— Божичко, не. Би отворило кутията на Пандора. Ще ме вкара в беда, защото съм дошла тук през почивния си ден без разрешение, при това с цивилен.
— Тогава какво ще правим?
Кори изду устни.
— Ще помоля шериф Уотс да дойде тук. Той е специалист следотърсач, поне така твърди. Може би ще успее да разбере какво става. Досега се оказа много полезен.
Нора се усмихна.
— Освен това е и много сладък.
— О, я млъквай — тросна се Кори. — Можеш да дойдеш и ти като моя бавачка.
30.
В стаята на секретарката нямаше никого, а вратата на кабинета беше леко открехната. Кори почука.
— Влез — чу се силният глас на Уотс.
Кори бутна вратата и влезе. Досега не беше идвала в кабинета на Уотс и се изненада. Отвън сградата изглеждаше приятна, макар и малко аскетична, но кабинетът на шерифа се оказа подобен на хижа в планината с панели от възлести борови дъски, на които бяха окачени няколко малки навахски килими. Главата на елен висеше над тухлена камина. Бюрото беше спретнато като новобранец, а покрай стените бяха подредени картотеки.
— Ей това се казва приятна изненада — усмихна се Уотс и стана. — Специален агент Суонсън и доктор Кели. И то в прекрасна понеделнишка сутрин. Идвате точно навреме, защото тъкмо смятах да отида да обядвам. Какво мога да направя за вас? — Прекара пръсти през къдравата си коса. — О, извинете, трябваше да ви поканя да седнете.
— Благодаря — отговори Кори и двете седнаха. Той последва примера им.
— Някакво развитие? — попита Уотс.
— Да — потвърди Кори, — но може ли засега да остане поверително?
Уотс кимна. Скръсти ръце и се наклони напред, а на лицето му се изписа интерес и готовност да слуша.
— Познавате ли каньона Анзуело?
— Чувал съм за него. Долу при Пай Таун?