— Точно така — намеси се Нора. — Над каньона се намира разрушено селище на пуебло, наречено Цигума.
— Никога не съм бил там.
Кори се поколеба, после извади снимката от една папка и я сложи пред Уотс.
— Това е въздушна снимка на мястото.
Уотс я вдигна.
— Изглежда стара.
— Датирахме я около 1940 г.
— Значи това е каньонът Анзуело?
— Да — потвърди Нора и посочи снимката. — А това е местоположението на старата мисионерска църква в Цигума. Разрушена е по време на индианския бунт.
Уотс кимна.
— Откъде я взехте?
— Извадих съдебна заповед за претърсване на къщата на Гауер — обясни Кори. — Беше залепена за задната част на стара картина.
— Интересно.
— Затова вчера следобед — продължи Кори — отидохме там.
— Намерихте ли нещо?
Кори преглътна.
— Нямахме време, защото по нас стреляха.
Уотс едва не скочи от стола.
— Стреляха по вас?
Кори му разказа историята. Още преди да стигне до края, Уотс стана от бюрото и взе шапката си.
— Да вървим.
— Ами обядът?
С махване на ръка Уотс го задраска.
— Нали сте видели откъде идват изстрелите? Можем да се обзаложим, че е оставил следи, а може би и други улики. Трябва да стигнем там, докато са още свежи.
Нахлупи шапката на главата си, откачи колана с револверите от куката и го закопча на кръста си.
— Ще вземем моята кола.
Стигнаха до края на каньона, когато слънцето мина през зенита си и скалите хвърляха малки сенчести кръгове върху подножието си.
Уотс разгледа електронната карта на екрана на смартфона.
— Ще се приближим непряко, като минем над каньона. Пътят е малко по-дълъг и ще трябва да разчистваме храстите, но е по-безопасно. — Той закрачи по края на каньона и те го последваха, описвайки кръг през редките американски борове и храсталаците хвойна. След около осемстотин метра шерифът изведнъж спря и вдигна ръка, за да спре и тях двете.
Бавно коленичи, за да огледа земята. След това им махна да се приближат.
— Виждате ли това? — попита и посочи пресните следи в пясъка. — Някой е минал оттук. Големи стъпала, може би 45-и номер. Мъж, и то тежък. Следите не са по-стари от двайсет и четири часа. Вероятно са от по-скоро.
— Мислиш ли, че са на стрелеца?
— Хайде да тръгнем по тях, за да видим къде ще ни отведат.
Уотс закрачи напред, като се придържаше към едната страна на пътеката. В песъчливите участъци следите лесно се забелязваха, но изглежда, шерифът успяваше да ги следва и по районите с твърд чакъл и дори по голи скали.
Дори Нора се впечатли.
— Как го правите? — попита тя.
— Това е пясъчник и стъпките оставят следи от ожулвания. Ето, погледнете тук.
От едната му страна Кори се отпусна на колене и погледна, а от другата надничаше Нора.
— Нищо не виждам — призна Кори.
Уотс леко прекара пръст по повърхността на пясъчника.
— Ето тука има откъснати зрънца, а тук — не.
— Все така нищо не виждам.
— Не е трудно, когато си прекарал половината си детство в търсене на изгубени крави — засмя се той. — Затова станах ченге, а не ранчер. Не искам никога повече да търся крави.
Следите на мъжа водеха до върха на каньона, заобикаляха цепнатината, след това се изкачваха по задната част на равния връх на хълма и стигаха до платото със скалния венец, увенчаващ каньона.
— Тук е — каза Кори. — Ето оттам стреляше.
— Вие двете останете тук. Ще ви повикам, когато свърша.
Приведен към земята, Уотс пое по следите и изчезна зад няколко каменни блока. Минаха пет или десет минути, преди да ги повика:
— Идвайте.
Двете тръгнаха по пътеката, заобикаляща каменните блокове. Той стоеше от едната страна и правеше снимки със смартфона.
— Заобиколете оттук и нека ви покажа нещо.
Те се приближиха.
— Добре, ето моята реконструкция на случилото се. Мъжът е дошъл тук така, както ние — ето отпечатъците му. Имал е пушка. Можете да видите къде я е свалил временно. Облегнал я е на тази скала, а прикладът е оставил следи в пясъка. Бил е тук известно време, изглежда, просто е чакал. После е взел пушката отново, отишъл е до другата точка и застанал на колене. След това е стрелял седем пъти.
— Седем изстрела? — Кори помъчи да си спомни. — Точно така. Откъде знаеш?
— Седем гилзи. Ето ги там в пясъка.
— Вярно — кимна Кори, смутена, че не ги е забелязала.
Уотс отиде там, наведе се и вдигна една гилза с химикалката си. Извади плик за доказателства с цип и я пусна вътре. — Ще ги проверя за отпечатъци — обясни той, докато събираше останалите.