— Гилзите са големи — отбеляза Нора.
— Вярно, че са големи. Калибър 56-56 с периферно възпламеняване за старата многозарядна пушка „Спенсър“ с пълнител в приклада.
— Това не беше ли оръжие от Гражданската война? — попита тя.
— Точно така. Оръжие с голям калибър за стрелба на къси разстояния, чиито куршуми летят с ниска скорост. Ужасно оръжие, ако искаш да убиеш някого от разстояние. — Шерифът прибра плика за доказателства. — И така, след като е стрелял, е станал и се е върнал по онзи път, после си е тръгнал. Минал е по друг път, а не по този, по който е дошъл. Поне така мисля, защото видях само идващи насам отпечатъци, но не и излизащи оттук.
— Защо някакъв луд тип ще стреля наслуки по нас с антикварно оръжие? — учуди се Нора.
Уотс поклати глава.
— Мисля си, че е много по-вероятно да е бил някой глупак, който гърми из планината без задръжки. Просто не ви е видял.
Кори се вторачи в него.
— Вие шегувате ли се? Куршумите се забиваха около нас.
— Колко близо?
— Два-три метра.
Уотс се усмихна весело.
— Два-три метра? Елате тук.
Кори се приближи и Уотс каза:
— Ето тук е коленичил, когато е стрелял. Застанете на колене на същото място. — Той сложи топлите си ръце на нейните рамене, за да ѝ даде опора, докато коленичи. — Сега вдигнете ръце, все едно стреляте с пушка, и погледнете надолу към руините. — Помогна ѝ в пресътворяването с ръце на нейния гръб. — Ето така. И какво виждате?
Кори погледна към руините.
— Не много, ако изключим тази кирпичена колона.
— Точно така. Стрелял е по колоната, тя е лесно видима мишена. По случайност сте се озовали зад нея, но той не ви е виждал.
— Глупости. Стреляше по нас.
Уотс се обърна към Нора.
— Вие какво мислите?
Нора се поколеба.
— Трудно е да се каже. — На Кори ѝ беше ясно, че археоложката не иска открито да изрази несъгласието си с нея. Явно беше на мнението на Уотс.
— Тази пушка „Спенсър“ има осем патрона в подобен на тръба пълнител. Изстрелял е седем куршума. Изглежда, че е дошъл тук, за да изпробва пушката, изстрелял е пълен комплект патрони, а след това си е тръгнал. Тези антикварни патрони струват по трийсет и пет долара парчето. Не можеш да си купиш нови. Този човек е сериозен колекционер на оръжия, а не снайперист.
— Колекционерите често ли стрелят с оръжията си?
— О, да. Истинският колекционер купува действащи оръжия и иска поне веднъж да стреля с тях, за да ги усети. Това е част от романтиката да колекционираш чудесни стари оръжия. Може и да извадя късмет с отпечатъците, освен ако не искате да ги дадете в лабораторията на ФБР?
— За бога, не — възпротиви се Кори. — Дори не искам да знаят, че съм идвала тук и че за малко не ме е застрелял някакъв тъп каубой! — Тя поклати глава.
Уотс се усмихна.
— Значи приемате моята гледна точка?
— Така мисля — отговори Кори с неохота. — Но ако е бил толкова сериозен колекционер, защо не е прибрал гилзите?
— Те нямат никаква стойност.
— Човек обаче би си помислил, че ще ги прибере дори и само за сувенири. Освен ако не е искал да ги намерим.
Уотс поклати глава.
— Агент Суонсън, ако нямате нищо против, бих казал, че прекалено задълбавате.
Кори имаше, но нищо не каза. В този момент започна да звъни нейният мобилен телефон.
— Удивително, че тук има покритие — възкликна тя, докато го вадеше. Видя, че се обажда Моруд.
— Кори? — Гласът на Моруд не звучеше както обикновено. Тя веднага изпита тревога.
— Да, сър?
— Току-що получихме доклад: горе в Хай Лоунсъм са намерили тялото на Хъки. На дъното на стар кладенец. Прилича на нещастен случай, но аз изпратих ЕСД на място.
— Какво е правил там? — попита тя смаяна.
— Изглежда е… ъъъ… плячкосвал мястото. — Моруд помълча. — Сега тръгвам натам. Ела и ти колкото можеш по-бързо.
31.
От каньона Анзуело до Хай Лоунсъм пътуването беше дълго и буквално разтрисащо. Кори искрено се зарадва, че може да слезе, когато пристигнаха. Вече беше късно и слънцето се беше спуснало сред група далечни купесто-дъждовни облаци, превръщайки ги в кървави кули, и хвърляше странна червеникава светлина върху околността. Входът в призрачния град беше препречен с полицейска лента, а пред нея бяха паркирали няколко автомобила и бусове.
Отвъд автомобилите мястото кипеше. Кори видя Моруд да говори с хората от екипа на ФБР за събиране на доказателства, застанали около кладенеца. Когато приближиха, тя започна да чува гласа му — необичайно висок. Щом я видя, той прекъсна и се приближи.
— Какво е това? — попита с раздразнение, вторачвайки се в шериф Уотс и Нора. — Надявах се да запазим това произшествие в тайна!