— В РБУС ли работите? — попита тя, произнасяйки съкращението „арбъс“ като местните.
— Да. Аз съм техник по ПНБ.
— ПНБ?
— Премахване на неизбухнали боеприпаси. Разглобяваме и унищожаваме бомби и ИВУ — това са импровизирани взривни устройства. Използваме защитни противовзривни костюми или роботи. Тук в арбъс съм на обучение, след това ще бъда командирован някъде другаде.
— Звучи много интересно.
Били вече беше махнал за друга бира и сега отпи от чашата. Кори не беше виждала някого да пие толкова бързо.
— Къде сте отседнали?
Не му трябваше много време, помисли си Кори.
— При баща ми.
— О, значи имате роднини тук? — Той изгълта останалото в чашата.
— Да. — Трябваше да насочи разговора в нужната посока, и то бързо. — Значи ИВУ? Какво е усещането да работиш в РБУС? Имате ли контакт с коменданта генерал Магърк?
— Генерал Магърк? — Войникът за миг сякаш се обърка. — О, не, нямаме никакъв контакт с него. — Вдигна ръка и щракна с пръсти във въздуха. — Той е много далеч над нас. Направо господ, нали разбирате.
— Мислех си, че се носят много слухове за него.
— Никой от хората, които познавам, не говори за него. Но, Кори, чуйте — отново се наклони към нея и я лъхна на бира, — можем да говорим за Магърк, или за каквото там искате. Но по-добре да го направим на друго място. Нали се сещате — по-тихо.
Той залитна към нея, докато казваше това.
— На мен тук ми харесва.
— Хайде, скъпа, пикапът ми е съвсем…
Кори допи бирата, остави чашата на барплота и стана.
— Не, благодаря.
— Хайде, скъпа… ей, чакай, не си тръгвай! — Младежът отново залитна напред и падна по лице, когато Кори просто отстъпи назад, за да го избегне.
Настана малка суматоха и тогава мъж в униформа на офицер бързо се приближи и застана между нея и Били, който се мъчеше да стане.
— Съжалявам — каза той, сложи ръка на кръста ѝ и я поведе напред. — Да се дръпнем от него.
Приятелите на Били го вдигнаха и започнаха да изтупват прахта от него, а барманът им каза да го разкарат. Мъжът продължаваше умело да я насочва към една маса.
— Ще ми правите ли компания за едно питие?
— С удоволствие.
Тя седна и той се настани срещу нея. На яката на ризата, която беше в цвят каки, а не камуфлажна, и малко по-различна от облеклото, което носеха останалите в бара, имаше по една сребърна пръчка. Яркосини очи, в края на двайсетте, в добра форма и красив, с изправена военна стойка. Този изглеждаше по-обещаващ от Били.
— Казвам се Бен. Бен Морс.
— Кори Суонсън.
Той поклати глава.
— Този тип е позор за военните. Може би трябва да го докладвам.
— Моля, не го правете. Той е безвреден. — Само това ѝ трябваше: да бъде въвлечена в някакъв вид дисциплинарно наказание.
Мъжът я погледна и се усмихна, а около очите му се очертаха ситни бръчици.
— Добре, заради вас няма да го направя.
Келнерката дойде и Кори си поръча още една бира, а Морс джин с тоник. Кори си даде сметка, че тази бира трябва да е последната, ако ще кара до вкъщи, затова реши да мине направо към целта. Дари го с най-хубавата си усмивка.
— Малко съм невежа за военните неща — тези пръчки — какъв чин е това?
— Лейтенант. Младши лейтенант Морс на вашите услуги. — Той козирува шеговито.
— О, значи сте офицер?
— Да, офицер съм. Само младши, но ми предстои повишение. Всъщност вдругиден заминавам за Сан Диего.
Младши лейтенант…
— Значи сте от флота?
Усмивката му стана по-широка.
— Разбира се. Какъв друг да бъда?
— Не знам, аз… — Кори замълча. — Това нали е армейска и военновъздушна база? И се намираме в пустинята. Най-близкият военен кораб трябва да е на стотици километри оттук.
— Освен да плаваме в океана, правим и други неща — каза Морс. — Аз например работя в НЧ предавател.
— Какъв предавател?
— Нискочестотен. Това е флотската радиостанция. Намира се в северната част на полигона, на около десетина километра от мястото, където се е провел опитът „Тринити“. Западно от връх Абахо.
Той вдигна чашата си и чукна нейната.
— Радиостанция? Какво въртите: евъргрийни, рок класации?
Морс се засмя.
— Имаме само едни слушатели: подводниците.
— Хайде сега.
Морс поклати глава.
— Нискочестотните вълни може да проникват в земята и в морската вода. Това ни позволява да предаваме заповеди на подводниците. Тук условията са близки до идеалните, затова нашето командване е арендатор в армейска база. — Той замълча за миг. — Съжалявам, но наистина не бива повече да говоря за това.