— Няма нищо. Напълно ви разбирам. — Тя разбра и нещо друго: начинът, по който каза „командване арендатор“ — с известна горчивина в гласа, която не успя напълно да прикрие.
— Сигурна е тежка работа — подхвърли Кори. — Поне така предполагам. Далеч от морето, на малко парче трева, сред хора от друг род войска, които вероятно гледат на вас като на нарушители.
— Не е чак толкова лошо — отговори той, но отново в тона му се доловиха нотки на недоволство.
— Срещате ли се понякога с този генерал Магърк? — попита тя все едно сменяше темата, за да не се чувства той неловко.
Чашата, която поднасяше към устата си, спря на половината път.
— Познавате ли го?
— Не, не го познавам. — Тя мислеше бързо, защото долови известна подозрителност в тона му, — но имах приятел офицер, който не можеше да каже почти нищо добро за него.
Морс кимна.
— Не съм изненадан.
— Защо?
— Не обичам да клюкарствам, но…
Кори чакаше, а пулсът ѝ се ускори. Съвсем неочаквано нейната налудничава и глупава акция щеше да се увенчае с успех.
— Комендантите на РБУС идват и си отиват. Повечето уважават начина, по който се вършат нещата, разбират, че за съществуването на установения ред си има причина. Обаче, след като бащата на Магърк е бил комендант на базата през 1960-те години, той очевидно смята, че има наследствено право да прави каквото си иска.
Кори се изненада, когато чу това: значи и бащата е служил в РБУС? Бързо прикри изненадата си.
— Това обяснява защо моят приятел не го харесва. Но какво толкова прави?
Лейтенант Море бързо отпи глътка.
— Тук е от малко повече от година, но напълно промени графиците за тестване и учения. Освен това премести и някои от целите за бомбардиране. Просто за да се наложи.
— За какво му е било да го прави?
Лейтенантът се вторачи в нея, а очите му изведнъж се присвиха.
— Защо е този интерес?
Кори осъзна, че е прекалила.
Затова бързо взе решение. Добро или лошо, но решение. Бръкна в джоба на якето, извади значката на ФБР и картата с нейната снимка и ги сложи на масата. Морс дълго ги гледа, след това вдигна очи към нея.
— Истински ли са?
— Специален агент Кори Суонсън.
Той се вторачи в нея напълно смаян, след това се изчерви, докато се опитваше да прикрие изненадата си.
— Извинете ме… направо съм сразен. Вие не… — Морс замълча.
— Не приличам на агент на ФБР? Не се притеснявайте, чувам го през цялото време. — Докато говореше, обмисляше как би могла да използва това в своя полза. — Всъщност това е един от първите ми случаи — добави, като същевременно сниши глас съзаклятнически. — Ще ви бъда много благодарна, ако можете да ми помогнете.
Морс си пое дълбоко дъх.
— За какво става дума?
— Мога ли да ви помоля да приемете нашия разговор за поверителен?
— Не и докато не знам за какво става дума.
Добре, значи беше време за друг подход. Кори използва своя най-добър хладен и официален тон. Тя упражняваше своите умения за представяне и разпитване, но ѝ беше трудно да се постигне баланс между сериозно и сурово.
— Разследваме смърт, свързана с РБУС. Бих искала да мога да кажа повече. Мога единствено да ви уверя, че генерал Магърк не е заподозрян в някакво закононарушение, нито някой друг от базата. Просто се опитвам да събера още информация за генерала. Ако се съгласите да отговорите на няколко въпроса, като вашето участие ще бъде запазено в тайна, това наистина ще ми помогне. Ще помогне на нас.
Лейтенантът помисли малко.
— Да видим дали мога първо да обясня нещо, за да не възприемете погрешно онова, което ще кажа. Както вероятно вече сте разбрали, между моята част и армията има известни търкания. Магърк се отнася към нас все едно сме самонастанили се. Военновъздушните сили в „Холоман“ също не са много доволни от него. Той настъпи доста мазоли. А Удбридж, лейтенантът, когото е избрал за лично зло куче, е леденостудена изпълнителка, умна и амбициозна, и дружелюбна колкото гърмяща змия. Като събереш всички тези неща, може да се разбере, защо толкова се плюе по Магърк. Трудно е да се каже дали онова, което се говори, е истина или не.
— Благодаря, че ми обяснихте положението. Какво знаете за бащата на Магърк?
Лейтенант Морс се огледа и се наведе към нея.
— Всъщност нищо не знам. Само слухове, които вероятно не бива да повтарям.
— Говорете свободно. Всичко е неофициално, само за моя лична информация. Дори няма да си водя бележки.
По лицето на лейтенанта се изписа облекчение.
— Някои от слуховете са малко абсурдни.