Усмивката отново се появи на лицето на Уотс.
— Късмет.
Град Мескалеро се намираше в планината източно от РБУС. Беше разположен в хубава речна долина, заобиколен от покрити с борове хълмове. Можеше да е и в Уайоминг или Канада, помисли си Нора, когато намали скоростта при влизане в града. Направо не беше за вярване, че жестоката пустиня беше само на трийсет и няколко километра оттук.
Тя излезе от главния път на паркинга пред скромната племенна сграда и общински център. Взе раницата си и влезе в постройката, където в малкото фоайе с чакалня я посрещна рецепционистката.
— Тук съм, за да се срещна Емелин Ескаминзин — обясни Нора.
— Третата врата вдясно.
Нора тръгна надолу по коридора, опитвайки се да прогони нервността, която я обземаше. Вратата беше отворена и една жена, седнала зад бюро, стана, за да я посрещне. Беше впечатляващо висока и атлетична, носеше строг делови костюм и копринена риза, все едно се намираше в правния отдел на голяма корпорация. Единственото напомняне за културата на апахите беше косата ѝ, опъната назад и сплетена на две плитки, чиито краища бяха пристегнати с панделки. Изглеждаше на трийсетина години.
— Д-р Кели, нали? Моля, седнете.
Нора се настани на стол срещу бюрото.
— Какво мога да направя за вас? — Жената скръсти ръце с усмивка. — Бяхте малко загадъчна по телефона.
Гласът ѝ беше тих и дълбок. В главата си Нора беше прехвърляла няколко начина как да отправи деликатната си молба, обаче сега, когато видя пред себе си тази практична жена, реши да изложи всичко колкото може по-откровено.
— Аз съм археолог — започна тя — и върших консултантска работа за ФБР. Опитвам се да установя самоличността на собственика на един медицински вързоп, който намерихме по време на скорошни разкопки. Мисля, че е принадлежал на апах.
— Медицински вързоп? — изненада се Ескаминзин. — Откъде знаете, че е на апах?
— Не съм сигурна, но ми се струва, че предметите вътре са апахски. А мескалеро са племето най-близо до мястото, където е намерен.
— Носите ли го?
— Да. — Тя извади кутията от раницата и я сложи внимателно на масата. Тази жена никога нямаше да разбере колко придумване, ласкателство и заплахи бяха нужни да убеди Кори Суонсън да ѝ позволи да вземе назаем доказателството.
Ескаминзин огледа кутията, но не я докосна.
— Мога ли да попитам къде го намерихте?
— В призрачен град на име Хай Лоунсъм в подножието на планината Азул в северния край на Хорнада дел Муерто. Познавате ли мястото?
— Чувала съм за него. Споменахте ФБР? Това криминално разследване ли е?
— Не — отговори Нора. — Поне засега. Собственикът на вързопа въобще не е замесен в престъпление. Освен това е отпреди седемдесет и пет години.
Ескаминзин изду устни, вторачена в кутията, и в малкия офис настъпи мълчание. Нора имаше усещането, че тя е от онези хора, които не говорят, докато внимателно не съберат и разгледат своите мисли.
— В културата на апахите — започна Ескаминзин бавно — медицинският вързоп е смятан за нещо лично. Не е предназначен за показване на когото и да било. Много е необичайно да намериш изоставен вързоп.
Нора кимна.
— Разбирам.
— Може би ще ми кажете защо е толкова важно да се установи собственикът?
— Историята, свързана с него, е необичайна. Информацията е строго поверителна.
— Разбрах — кимна Ескаминзин.
— През юли 1945 г. собственикът на вързопа и мъж на име Джеймс Гауер са лагерували в Хай Лоунсъм, докато са търсели нещо в пустинята. Това е загадката — не знаем какво са търсели. Рано сутринта на 16 юли Гауер пресича пустинята върху своето муле, когато попада в атомния взрив на „Тринити“. Запозната ли сте с опита?
— Да, до болка — отговори Ескаминзин. — Бомбата е взривена в нашите племенни земи и заразява радиоактивно голям район. Моля, продължете.
— Гауер успява да се върне в Хай Лоунсъм, но е получил смъртоносна доза радиация и скоро умира. Неговият партньор го погребва по традиционния за апахите начин — сгънат в зародишна поза, и след това избягва, зарязвайки медицинския вързоп.
— Трябва да е бил ужасно уплашен, за да го направи.
— Видял е взрива — обясни Нора.
— Видял го е?
— Към мястото на опита има пряка видимост от бивака им.
— Колко ужасно.
— Преди няколко седмици в Хай Лоунсъм беше намерено тялото на Гауер, където е лежало от деня на опита. Тъй като е на федерална земя, предизвика разследване на ФБР. Помолиха ме да разкопая тялото и по-късно стария им бивак. Там намерих медицинския вързоп.