Кори започна да пристъпва внимателно през този водовъртеж от разрушение, а лъчът на фенерчето продължаваше да се стрелка насам-натам. Помисли си дали да не светне лампа, за да провери дали има ток, но после реши, че е по-добре да не го прави.
Никога не беше влизала в къщата, но знаеше едно — докато Джеси е бил жив, не е била в такъв вид.
Когато стигна в далечния край на всекидневната, огледа кухнята, която се намираше зад нея. Тя също беше пометена от вихъра на разрушенията. Нещо привлече погледа ѝ — четири строшени яйца пред старата готварска печка.
„Аз ще изпържа няколко яйца за нас. Ако искате да пиете нещо различно от вода или малцов ликьор, трябва да си го донесете“.
Обърна се и се върна на предната веранда. Някакъв инстинкт ѝ подсказа, че където и да се намира Джеси, не беше в къщата. Какво беше станало? Наркоразправа? Може би е дължал някому пари и са дошли за тях. Изглежда, е имало яростна борба, последвана от насилствено и изчерпателно претърсване. Може би е успял да избяга през задната врата и се е скрил в спускащия се сумрак. Или, да не дава Господ, е бил отвлечен.
Тя се сети за пикапа, с който се размина на пътя. Щом излезе на верандата, с лъча на фенерчето започна да обхожда имота. Кокошарникът изглеждаше непипнат, но дори оттук се виждаше, че катинарът на бараката с инструменти беше срязан.
Сега извади пистолета от кобура. С изключение на лъча светлина и стъпките ѝ по прашната земя, тишината и мракът бяха пълни. Кори запомни добре местоположението на бараката, след това изгаси фенерчето и остана неподвижно на място, за да възстанови зрението си в тъмното. Щом видя очертанията на околността, тръгна отново напред бавно, бавно, докато не стигна до срязания катинар.
Сърцето ѝ блъскаше като чук. Все още цареше тишина. Тя се приготви и с бързо движение ритна вратата да се отвори, отпусна се на едно коляно в поза за стрелба и с пистолета обиколи пространството, подкрепяйки дясната ръка с лявата, стиснала светнатото фенерче в „хватката на Харис“, която беше обучена да използва.
— ФБР, никой да не мърда! — излая тя.
Не се чу друг звук, освен ехото от нейния глас и едва доловимото поскърцване на вратата.
Кори започна бавно да се изправя и докато го правеше, лакътят ѝ закачи електрически ключ от старомодните, които се задействаха и изключваха с натискане. Щом досега не беше предизвикала реакция, едва ли щеше да последва.
Свали фенерчето, но продължаваше да държи пистолета протегнат напред, когато натисна ключа.
Светна гола крушка на тавана. Откри пространство, подложено на същото яростно разрушение като в къщата. Джеси Гауер седеше на стол близо до задната стена. Извитите му назад ръце и крака бяха вързани едни за други зад рамката на стола. Главата му беше килната назад под неестествен ъгъл, но въпреки това можеше да види, че лицето му е кървава маса. Ризата и парцаливите му шорти бяха подгизнали от кръв; още пръски описваха кръг по пода пред стола. Там лежаха и няколко зъба. Беше очевидно, че е изтърпял методичен и зверски побой.
— Джеси? — подвикна тя тихо. След това се приближи към стола.
Вече знаеше какво ще види. Очите на Гауер бяха отворени и замъглени. Не дишаше. Докосна шията му, но не напипа пулс. Плътта му беше студена.
Тя отстъпи назад, изпитвайки леко гадене. Огледа бараката. Половината от нея беше покрита с груби лавици. В другата част се търкаляха стари инструменти, автомобилни части, ръждясващи ламаринени кани, пътни знаци и други боклуци, които, изглежда, някога са били покрити с гумиран брезент. Това обаче беше само мислена реконструкция, защото сега вътрешността на бараката представляваше такъв хаос от отпадъци, че човек в нищо не можеше да е сигурен. Освен в едно: хаосът беше предизвикан от яростно претърсване.
И още нещо: като се имаше предвид степента на разрушение, ако те не бяха намерили онова, което са търсели, тя също нямаше да успее.
42.
Час по-късно, в десет вечерта, ранчото на Гауер се беше превърнало в оживено и претъпкано с хора местопрестъпление. Преносими прожектори осветяваха безмилостно бараката за инструменти и къщата, а работници от екипа за събиране на доказателства в униформи и гащеризони за еднократна употреба се стрелкаха насам-натам с фотоапарати, пликове за доказателства и разнообразно съдебномедицинско оборудване.