Кори Суонсън стоеше настрана от гмежта, облегната върху едната страна на буса на ЕСД. От едната ѝ страна беше Моруд, а от другата шериф Уотс, пристигнал преди няколко минути, докато началникът ѝ я разпитваше какво е видяла.
Уотс свали каубойската си шапка, бръсна невидима прашинка от нея и отново си я сложи.
— И какво точно щеше да ви покаже?
— Нарече го „другото скъпоценно притежание на прадядо“. Каза, че никой не знаел защо толкова го е ценял, но с времето се превърнало в един вид фамилно наследство.
— Будалкаше ли ви?
— Не ми прозвуча така.
— Добре. — Моруд извика съдебния лекар, чиято едра фигура в престилка сияеше призрачно на ярката светлина. — Какво имаш за нас? — попита той.
Мъжът кимна.
— Засега може да се каже, че жертвата вероятно е починала от травматична фрактура на шийните прешлени, причинена от свръхразтягане.
— Счупен врат? — каза Моруд. — Явно са го обработили много добре.
— Ще знаем повече след аутопсията — отвърна съдебният лекар. — Възможно е друго нараняване да е било фаталното, но аз бих заложил на фрактура на шията като най-вероятна причина за смъртта.
— Добре, благодаря.
Моруд се обърна към Кори.
— Агент Суонсън, искам да те похваля — каза той. — Справи се с трудно и неочаквано местопрестъпление грижливо и както трябва.
— Благодаря, сър.
— Утре искам пълен доклад за случая. Особено се интересувам от разговора, който си провела с Джеси Гауер, и какво те е довело отново тук тази вечер.
— Да, сър.
— Питам се дали убиецът е търсил същото нещо — обади се Уотс, — и се е опитал да измъкне местонахождението му от него с бой.
— Побоят наистина изглежда като опит да измъкнат нещо от Гауер, — съгласи се Моруд. — Но нямаме представа какво. Може би е продавал артефакти, за да финансира своята наркозависимост. Още не сме направили инвентаризация на тази барака, обаче тя е пълна с артефакти. Някои са без стойност, а други може да са били… ааа… маскирани, за да изглеждат другояче.
— Фалшификати? — досети се Уотс.
— Така изглежда. Важното е, че има много причини някой да иска да измъкне нещо от Гауер: пари, наркотици, информация или нещо друго.
— Не можем да сме сигурни, че са го получили — подхвърли Кори.
Моруд се обърна към нея.
— Защо?
— Възможно е смъртта на Гауер да е била нещастен случай.
— Нещастен случай? — повтори Моруд. — Искаш ли да знаеш колко кътници преброих в тази барака?
— Искам да кажа, сър, че може да не са искали да му счупят врата. Застрелването щеше да е по-разумен начин да го убият, ако са искали смъртта му. Не е ли възможно да са го убили, без да искат, преди той да се огъне?
— Възможно е. Ще видим какво ще пише в доклада на патоанатома по този въпрос. — После се обърна към шерифа. — И така, шериф Уотс, имаме сериозно убийство във вашата област. ФБР ще поеме инициативата, но ще имаме нужда от вашата помощ. Джеси Гауер, земята, на която е живял, и хората, с които е бил свързан — това е във вашата юрисдикция. И разбира се, изисква вашите умения. Зная, че вече имате връзка с агент Суонсън и тя ми каза, че сте помогнали много. Сега ще се нуждаем още повече от вашата помощ. Вие и аз ще работим заедно по този случай.
— Ще се радвам да помогна. Беше удоволствие да се работи с агент Суонсън.
— Добре, чакам с нетърпение съвместната ни работа. Сега вероятно ще искате да обиколите местопрестъплението. — Моруд стисна ръката на шерифа и повика един от техниците на ЕСД, който да го придружи за обиколката, оставяйки Кори с Моруд.
Кори го гледаше как се отдалечава, докато се опитваше да поеме този пресен удар, много ядосана, че Моруд не само ѝ взе случая, но сега ѝ отне и шерифа.
— Значи шерифът повече няма да работи с мен? Прехвърлихте го просто така?
— Е, Суонсън, изкарала си тежка вечер — отговори Моруд, — затова ще се престоря, че не съм чул думите ти.
Кори се изчерви, когато осъзна с какъв тон е говорила на своя началник.
— Сър, не се оплаквам, че Уотс ще бъде част от екипа. Просто работихме толкова добре заедно и аз започнах да разчитам на неговите познания за околността и на връзките му с местните.
— Все още можеш да се консултираш с него, след като ме попиташ.
Беше ѝ потребно голямо самообладание, за да си държи устата затворена след тези думи. Все пак успя със спокоен глас да каже:
— Агент Моруд, имам усещането, че губя вашето доверие.
Моруд затвори очи за малко, сякаш да преброи до десет. Когато ги отвори отново, рече: