— Генерал Магърк ми обърна внимание, че претърсването на старата фермерска къща на Гауер е довело до някакъв резултат. Обаче не чух нищо за това, нито нещо беше включено сред доказателствата.
Кори усети как кръвта нахлува в главата ѝ.
— Не исках да ги включвам сред доказателствата, докато не се уверя, че са свързани със случая.
— Какви са находките ти?
— Стара въздушна снимка, алманах и една книга.
— Какво е значението им?
— Снимката беше скрита зад една картина, в алманаха имаше бележки, а заглавието на книгата е „Ранни легенди от западната граница“, в която има истории за заровени съкровища и подобни. Помислих, че може да съдържа улики за онова, което Гауер е търсил.
— Разбирам.
— Значи генералът се е свързал с вас? — попита Кори.
— Днес ми се обади, а аз нищо не знаех.
— Не е ли твърде удобно да ви се обади?
Моруд се вторачи в нея.
— Какво искаш да кажеш?
— Мисля, че генералът се опитва да ме омаловажи.
— Защо?
— Защо ще се интересува от нещата, които съм намерила?
— Разумно проследява развитието на разследването.
— Дали? Помислете за това, сър. Имаме си работа с възможен скандал, че опитът „Тринити“ е причинил смъртта на човек, фалшив военен полицай уби наш заподозрян, попаднахме на радиоактивни човешки останки, а сега някой е измъчвал и убил наш информатор. Всичко това сочи участието на РБУС по някакъв начин, а Магърк е комендантът.
Моруд поклати глава.
— Генерал Магърк заподозрян? Не може да говориш сериозно.
— Не казвам, че има участие — отговори Кори. — Пряко. Но „Уайт Сандс“ си остава голямо парче от пъзела. — Тя замълча. Точно се готвеше да му разкаже за срещата с лейтенанта от военноморския флот, обаче изражението на лицето му ѝ подсказа, че е по-добре да замълчи.
Моруд поклати глава.
— Суонсън, трябва да знаеш, че агентите новобранци са склонни да задълбават прекалено в своите първи случаи. Обикновено съм последният, който би отхвърлил някоя теория, но тази… — Той я погледна преценяващо. — Направо изби рибата, агент Суонсън — добави с тих безизразен глас, от който тя нищо не можа долови. — Остава да видим дали си права, или не. Обаче едно е сигурно: ако се чуе дори шепот, че ФБР смята генерал Магърк за следствен, всички сме изгубени, освен ако не разполагаме с железни доказателства. Върви и следвай твоите улики. Но го дръж в пълна тайна. Искам всекидневни доклади. До по-нататъшно решение. Разбра ли?
— Да, сър.
— Добре. Тогава върви си вкъщи и се наспи. Докладът ти за събитията тази вечер може да почака до сутринта. — И преди тя да успее да каже и дума, Моруд се обърна и тръгна към гъмжилото от дейност около бараката за инструменти на покойния Джеси Гауер.
43.
Нора намери Ник Еспехо в малък офис в сградата на Банк ъв Албакърки, а табелката на отворената врата го определяше като служител по заемите. Той изглеждаше точно така, както Нора очакваше от млад банкер: син костюм, лъснати обувки, свежо подстригана коса. Изглеждаше в началото на двайсетте. Тя почука на вратата и с широка усмивка той ѝ махна да влезе.
— Д-р Кели, моля, седнете.
Тя седна. Не му беше казала по телефона за какво става дума и сега осъзна, че е било грешка, защото широката му фалшива усмивка и топлото посрещане показваха, че я смята за бъдеща клиентка.
— Какво мога да направя за вас? Сега процентите са в мазето…
— Не съм тук като клиентка — извади го от заблуждението тя. — Работя като археолог в Археологическия институт на Санта Фе.
Сърдечното изражение помръкна малко и се смени с по-предпазливо.
— О, съжалявам. Помислих, че сте тук, за да вземете заем.
— Тук съм по препоръка на госпожа Ескаминзин. Увери ме, че можете да ми помогнете.
Щом чу това, изражението му се смекчи.
— Да, разбира се. Моля, кажете за какво става дума.
— Става дума за Нантан Тази.
Този път промяната на изражението му беше драматична. В черните му очи проблеснаха изненада и тъга.
— О, да не е… Какво се е случило?
— Нямам представа. Имате ли нещо против да обясня? Ще бъда колкото е възможно по-кратка.
След като го предупреди, че става дума за поверителна информация, тя му разказа накратко за намирането на тялото на Гауер, опита „Тринити“, стария бивак и медицинския вързоп, принадлежал на Таза. Младият мъж слушаше с голямо внимание, а по лицето му повече от веднъж се изписваше изненада.
— И така — заяви Нора, когато свърши с разказа, — надявах се, че сте чули от него истории за Гауер. Или каквото и да е, което би могло да хвърли повече светлина върху случилото се през този ден.