— Не съм толкова глупава. Това е просто една рибка, не заек или нещо по-специално.
Зад огледалото Фрейзър се засмя и поклати глава:
— Умира от желание да погребе рибката с почести, но гордостта не й позволява да го покаже. – После добави: – А как ще обясниш „невъзприемчивостта” й? Доколкото си спомням, още е на ниво втори клас.
Доктор Уилмър посегна към кафявата папка върху бюрото си, в която бяха последните резултати от тестовете на Джули. Като я задържа отворена пред него, каза с усмивка:
— Виж резултатите й от устните тестове, където не трябва да чете. Той погледна резултатите и тихо се засмя.
— Това дете има по-висок коефициент на интелигентност от моя.
— Джули е твърде особено дете в много отношения, Джон. Забелязах го още когато разглеждах досието й. А когато се срещнах с нея, се убедих, че това е така. Дълбоко в душата й се крие изключителна нежност, неугасима вяра и донкихотовски плам. Тя не може да избяга от съдбата си и затова подсъзнателно се е посветила на каузата да защитава децата от всички детски домове, в които е живяла. Краде заради тях, лъже заради тях и ги организира в гладни стачки. И те я следват навсякъде. На единайсет години вече е лидер, но ако не й помогнем бързо, може да стигне до дома за непълнолетни престъпници. Но това не е най-главният й проблем в момента.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че въпреки изключителните си способности това момиченце е без никакво самочувствие. Тъй като вече е давана за осиновяване, е убедена, че отблъсква хората и е негодна за нищо. Тъй като не може да чете добре, смята, че е глупава и че не може да се научи. А най-ужасното е, че е готова да се откаже. – Тери развълнувано заяви: – Няма да позволя всичките й способности, вяра и оптимизъм да отидат по дяволите.
При тези думи доктор Фрейзър смръщи вежди.
— Прости ми, че повдигам този въпрос, Тери, но ти винаги си настоявала да не приемаме твърде лично пациентите си.
С извинителна усмивка тя се облегна на бюрото си.
— Лесно е да се следва това правило, когато всичките ти пациенти са деца от заможни семейства, които се чувстват „онеправдани”, ако не получат за шестнайсетия си рожден ден спортна кола за 50 000 долара. Но почакай, докато се заемеш с повече деца като Джули – деца, зависещи от системата, създадена от нас. Ще си загубиш спокойния сън.
— Сигурно си права. – Той й върна кафявата папка, – А защо не е била осиновена?
— Най-вече съчетание на лош късмет с неподходящо време. Според досието й от службата за осиновяване била е изоставена на една алея близо до родилния дом. Болничните сведения посочват, че е родена преждевременно и често е боледувала. Докато навърши седем години, неколкократно постъпвала в болница.
Когато станала на две години, службата за осиновяване й намерила родители, но по време на делото двамата решили да се разведат и тя отново е изоставена. Няколко седмици по-късно й намерили други родители – този път подбрани изключително грижливо, но Джули се разболяла от пневмония и осиновителите, които били загубили дете на нейната възраст, се уплашили и оттеглили молбата за осиновяване. След това е дадена в детски дом, уж само временно, но след няколко седмици служителят, който се занимавал с нейния случай, пострадал при катастрофа и напуснал работа. Оттук нататък следва пословичната „комедия от грешки”. Досието й било забутано някъде…
— Какво?! – Фрейзър не можеше да повярва.
— Недей да съдиш служителите от бюрото за осиновяване толкова остро. В повечето случаи са изключително старателни и добросъвестни, но и те са хора. Като се има предвид колко са претоварени и колко малко средства им отпускат, се справят даже изумително добре. Но накратко – детският дом бил пълен с проблемни деца и от там предположили, че службата за осиновяване не може да намери, осиновители за Джули, защото често боледувала. Докато разберат, че досието й е изгубено при разместването, тя навършила пет години и преминала възрастта, на която повечето осиновители желаят дете. Дали я в семейство, което отглеждало чужди деца, но поради чести астматични пристъпи в първи и втори клас отсъствала от училище. Тъй като била „толкова добро момиченце”, учителите я пуснали да премине в трети клас. Новите й осиновители имали вече три деца с физически недъзи и били толкова заети с тях, че не забелязали изоставането й в училище. В четвърти клас тя осъзнала, че не може да се справи, и започнала да се преструва на болна, за да остава вкъщи. Когато разбрали истината, осиновителите й настояли да посещава училище, но Джули започнала да бяга от часовете и да се скита с децата из улиците. Както вече казах, тя е смела, дръзка и сръчна – те я научили да краде от магазините и да бяга от училище.