Най-накрая я заловили и я изпратили в „Ла Сал” при децата, провалили се в обикновените детски домове. Преди няколко месеца я арестували заедно с по-големи момчета, които й показвали изключителните си умения в паленето на коли без ключ. – Тери завърши: – Джули била само наблюдател, но и тя може да го прави. Предложи да ми покаже. Представяш ли си, това малко момиченце е способно да запали колата ти без ключ. Но няма да я открадне. Вече казах, че взема само неща, които децата от „Ла Сал” могат да използват.
С многозначителна усмивка Фрейзър кимна към огледалото:
— Предполагам, че един червен молив, химикал и шепа бонбони ще им свършат работа.
— Моля?
— Докато разговаряме, твоята безценна пациентка е отмъкнала всичко това от чакалнята.
— Господи! – възкликна доктор Уилмър.
— Достатъчно сръчна е да изпълнява фокуснически номера – добави той с неохотно възхищение. – Ще я доведа, преди да измисли как да отмъкне аквариума. Обзалагам се, че на децата в „Ла Сал” ще им хареса някоя и друга екзотична тропическа рибка. Доктор Уилмър погледна часовника си и каза:
— Семейство Матисън трябва да ми се обадят точно сега от Тексас, за да ме уведомят кога ще са готови да я приемат. Искам да й го кажа, когато влезе.
Докато говореше, телефонът на бюрото й иззвъня и гласът на секретарката съобщи:
— На телефона е госпожа Матисън, доктор Уилмър.
— Точно навреме – обърна се радостно Тери към Фрейзър. Той хвърли бърз поглед към часовника си.
— След няколко минути започва първият ми сеанс с Кера Питърсън. – Тръгна към вътрешната врата, която водеше към кабинета му, спря се и рече с усмивка: – Току-що ми хрумна, че разпределението на задълженията в твоята програма е възмутително несправедливо. Имам предвид – пошегува се той, – че ти работиш с момиче, което краде бонбони и моливи, за да ги раздава на бедните, а оставяш на мен Кера, която се опита да убие втория си баща.
— Ти обичаш предизвикателствата – засмя се Тереза и като посегна към телефона, добави: – Ще помоля ръководството на службата за осиновяване да премести госпожа Боровски от „Ла Сал” в област, където ще се грижи за бебета и малки деца. Работила съм преди време с нея – справя се с тях отлично, тъй като са податливи и не нарушават правилата. Не трябва да се занимава с по-големи деца, защото не прави разлика между невинен младежки бунт и престъпници.
— Да не би съвсем случайно да си отмъщаваш, задето предупредих секретарката ти, че Джули краде.
— Не – каза доктор Уилмър и вдигна слушалката. – Но това всъщност потвърждава думите ми.
Когато приключи разговора си, стана и отиде до вратата на кабинета си, за да съобщи приятната изненада на госпожица Джули Смит.
ВТОРА ГЛАВА
— Джули – повика я тя, застанала на прага. – Заповядай в кабинета. – Когато момичето влезе и затвори вратата, Тери добави: – Програмата с тестовете приключи. Всички резултати са налице.
Малката пациентка застана предизвикателно пред бюрото с ръце, пъхнати в задните джобове на джинсите си, повдигна наперено и предизвикателно раменете си, но не попита за резултатите. Психиатърката знаеше, че тя се страхува от отговора.
— Тези тестове са глупави – заяви Джули. – Цялата програма е глупава. Не можете да научите нищо за мен от разни тестове и разговори в кабинета ви.
— Научих доста неща за теб, Джули, за тези няколко месеца, откакто се познаваме. Искаш ли да ти го докажа, като ти съобщя какво съм открила.
— Не искам.
— Моля те, позволи ми да ти кажа мнението си. Момичето въздъхна, после се усмихна дяволито и рече:
— Вие така или иначе ще го направите.
— Права си – съгласи се доктор Уилмър и прикри усмивката си. Тя беше винаги пряма с Джули – отношение, съвсем различно от методите, които обикновено използваше. Но момичето притежаваше твърде силна интуиция и житейски опит, за да бъде заблуждавано.
— Седни, моля те – каза й и когато детето се отпусна на стола пред бюрото й, тя започна тихо, но твърдо: – Открих, че въпреки всички безразсъдни постъпки и перченето ти пред другарчетата ти се страхуваш, Джули. Не знаеш коя си, за какво си създадена и какво ще стане с теб. Не можеш да четеш и да пишеш и затова си убедена, че си глупава. Бягаш от училище, защото изоставаш от децата на твоята възраст и се чувстваш ужасно, когато ти се смеят в часовете. Чувстваш се обезсърчена, хваната в клопка и в същото време ненавиждаш тези чувства. Знаеш, че си давана за осиновяване, когато си била малка, и че майка ти те е изоставила. Още преди време си решила, че истинските ти родители са те зарязали, а други не искат да те вземат, защото смятат, че не си достатъчно умна и хубава. Ето защо се подстригваш като момче, отказваш да носиш женски дрехи и крадеш, но това не те прави по-щастлива. Всичко, което вършиш, не значи нищо за никого и ти се мразиш, защото искаш да си нещо. – Доктор Уилмър спря за миг, за да даде възможност на момичето да осъзнае последните й думи, после продължи още по-твърдо: – Ти искаш някой да държи на тебе, Джули. Това е единственото, което желаеш.