Такъв специален полицейски екип съществуваше във всеки по-голям град. В Лос Анджелис го наричаха „Ескадронът на вампирите“, а в Чикаго — „Шапките“. Използваха ги за справяне с по-тежките криминални случаи, от които обикновените полицаи бяха вдигнали ръце.
Трупата на Калабрезе беше известна с прякора „Кифладжиите“, защото Кети, съдържателка на малка, но добре уредена сладкарница, никога не ги оставяше да потеглят към следващата мисия, без да им натъпче в саковете кутии със своите домашно приготвени сладкиши. Отначало никой не ги взимаше на сериозно. Кой би седнал да се страхува от някакви „Кифладжии“. Но след процесите срещу ямайските атентатори, руските рекетьори и колумбийските наркотрафиканти всички си научиха урока: по-добре е да се омиташ надалеч, когато на сцената се появят „Кифладжиите“. Макар това рядко да се удаваше на представителите на подземния свят. Калабрезе и екипът му никога не си губеха времето с такива глупости като уреждания на закъснели застрахователни вноски, подслушване на заподозрени по заповед на прокурора или пък защита на човешките права. Действаха, без да нарушават законите, но си запазваха правото да ги тълкуват малко по-свободно. Любимият им девиз беше KISS10.
Това правило се оказваше златно, когато полицейските комисари позволяваха на екипа на Калабрезе да се намесва при преследване на терористи. При толкова много съперници — федерална, щатска и местна полиция — за ефективни действия срещу добре обучените професионални убийци често беше нужно да се противопоставяш на мудната юридическа бюрокрация. Миналото бе изпълнено с красноречиви примери, достатъчни, за да бъдат убедени и най-твърдоглавите полицейски инспектори и кметове на градчетата от предградията на Ню Йорк, че огромният мегаполис се нуждае от чевръсти и оправни момчета, за да бъде опазен животът на обитателите му.
Преди шест месеца „Кифладжиите“ бяха постигнали точно това. Когато редакциите на умерените арабски вестници, агитиращи в полза на мирния договор, бяха затрупани с писма бомби, Джейкъб, в тясно сътрудничество с израелските тайни служби, се беше добрал до следите на мрежата, изплетена в Ню Йорк от палестинските фанатици. Реакцията беше мълниеносна и безмилостна. Една сутрин „Кифладжиите“ завлякоха в окръжния съд всички оцелели терористи, в комплект с веществените доказателства, навързани с белезници, безпомощни като пеленачета в бебешки колички.
Въпреки настойчивото искане на прокурора детайлите около операцията така и не видяха бял свят. Как действаха „Кифладжиите“, как организираха контактите си с чуждите разузнавания — това си остана тайна завинаги.
Джейкъб най-после реши да се поразмърда. По хладния поглед на сините му очи колегите му разбраха, че в мозъка му, бърз като компютър, е узряло търсеното решение. Без да се бави, той го сподели с колегите:
— Имиграционните власти може да не са ги засекли, ако са се възползвали от дипломатически паспорти — заяви Джейкъб. — Работата ще се усложни доста, ако се натъкнем на следите им, а те ни се изсмеят в лицата, неуязвими заради имунитета си…
Никой не го обори.
— Дипломатически имунитет ли? — Калабрезе сякаш изрече понятие от квантовата физика. — Да пукна на място, ако съм чувал някога подобна измишльотина!
Обърна се към Кети:
— Хари ще измисли как да се справим с този проблем. Когато открие решението, ще прехвърлим онзи Балантайн на някой друг да го пази и ще си измием ръцете.
— Е, аз трябва да вървя, че ме чака работа. — Тя се обърна към Джейкъб. — Но първо трябва да се измиеш, скъпи. А после ще ме откараш с колата до училището.
13.
Руснакът беше неспокоен. Пръстите му не спряха да потропват върху волана.
— Хей, мийстър?
Майстора не откъсваше поглед от колите, излизащи от зоната около летището. Беше наясно, че поддържащият екип не е изпълнил заповедите. Защото ако онези двама стюарди се бяха справили, вече би трябвало да се появят на шосето.
И така, оставаше само една възможност: по някакъв начин Кроуфорд и момичето са успели да избегнат смъртта. Но сега Кроуфорд вероятно е затруднен да намери кола, за да се втурне по следите му. Той няма да рискува да наеме такси, нито да се качи на някой от автобусите към града. Ще бъде принуден да импровизира. Майстора се запита какво ли би могъл да измисли противникът му. Всъщност нямаше кой знае какво значение — така или иначе Кроуфорд бе длъжен да се запъти към града, а тази магистрала бе единствената артерия между Ню Йорк и летището.
10
Игра на думи: KISS е целувка, но в случая е съкращение от Keep It Simple, Stupid — Давай го по-просто, глупако. — Б.пр.