— Добре. Предполагам, че знаеш какво правиш. Но каквото и да е то, отложи го за след седем часа. — Разказах му за онова, което бях научил от Марти: Анна щяла да му се обажда по това време. — Не искам тя да знае, че ще се виждате.
— Колко си великодушен. И като стана дума, имаш ли още някакви нареждания? Може би ще искаш да ми кажеш точно какво да направя с Марти?
— Ще оставя тази страна на въпроса на теб.
Чух го да се смее сухо.
— Роден си за лидер, Доналд.
Тази нощ сънят се появи отново. Обстановката беше същата като преди. Лежах на дивана и сънено гледах как майка ми реши косата си на светлината на огъня. Седеше с гръб към мен. Този път забелязах, че беше облечена с белия си копринен халат, който често носеше, когато бях дете. Стаята беше тиха, като се изключеха пращенето на огъня в камината и шумоленето на гребена й. Изпълваше ме чувството на топлина и уют, докато гледах хипнотизиран златистите отблясъци в косата на майка ми. После се появи друг, натрапчив и дразнещ, макар и далечен звук, когато в съня звънецът зазвъня.
Събудих се стреснат. Будилникът дрънчеше до главата ми. Протегнах се и го изключих, после се отпуснах назад, за да се съвзема. Чувствах се дезориентиран и объркан. Сънят все още беше много жив в съзнанието ми. Можех да си спомня всеки детайл, но сега искрицата задоволство, което беше предизвиквал допреди малко, бе изчезнала. На нейно място усещах само смътно чувство на безпокойство.
То леко се беше разсеяло, когато седнах да закуся, но все пак не беше напълно изчезнало. Отдадох го на това, че имах да мисля за много неща, и се опитах да го пренебрегна. Имах достатъчно много проблеми в реалността, за да си позволя да се тревожа заради един сън. Изхвърлих го от ума си и тръгнах към галерията и към много по-важните си грижи. И по-точно към очакваното обаждане на Анна по някое време тази сутрин. Първият аукцион беше в десет часа.
Тя позвъни малко след единадесет.
— Доналд, получих я!
Вълнението й се долавяше въпреки лошата връзка.
— Получила си я? — За миг не разбрах какво имаше предвид.
— Картината на Хопър5! Току-що излязох и бързам да ти се обадя! Божичко, страхотно е! А я купих и за петстотин лири по-малко, отколкото каза, че би дал!
Отговорих толкова ентусиазирано, колкото можех.
— Това е фантастично. Как успя, за Бога?
— Просто продължих да наддавам. Мислех си, че един човек ще продължи заедно с мене. И до самия край той го правеше, после изведнъж се отказа! О, не мога да повярвам!
Нито пък аз. Бях избрал по една картина от всеки аукцион и бях упълномощил Анна да спре далеч под сумата, за която смятах, че ще бъдат продадени. Очевидно не си бях направил добре сметката. Сега бях с няколко хиляди лири по-беден и бях горд собственик на картина, която не желаех.
— Справила си се прекрасно! — рекох.
Тя се засмя.
— Е, единствената ми работа беше да вдигам ръка, както ти ми каза.
— Но си надхитрила съперника и си я взела за много по-малко от предвидената сума. Това не е за пренебрегване. Гордея се с тебе.
— Благодаря. Господи, още не мога да дойда на себе си. Предполагам, че съм напомпана с адреналин.
— В такъв случай ти препоръчвам да си купиш бутилка шампанско, за да си успокоиш нервите. Включи го в разходите.
— Не мога да изпия цяла бутилка сама!
— Глупости. А ако наистина не можеш, запази си останалото за след втория аукцион. — На който искрено се надявах да има по-малък успех.
— Трябва да призная, че се изкушавам да го направя. О, нямам търпение да съобщя на Марти!
Усетих силна горчивина. Отново Марти. Винаги Марти.
— Сега ли ще му се обадиш? — попитах.
— Не, не сега. Той е в университета и не искам да му преча. Ще трябва да почакам до довечера.
— Не се съмнявам, че ще разтапя с поглед телефона.
Анна отново се засмя.
— Дано да е така. Умирам от желание да му съобщя. О, сега ще ме прекъснат — възкликна внезапно тя.
— Ще се чуем вдругиден. Още веднъж — добре свършена работа.
— Окей, ще се обадя след… — Линията заглъхна. Задържах слушалката до ухото си още миг, като не желаех да прекъсна връзката между себе си и Анна, после неохотно я оставих върху вилката. Въпреки новината за нежеланата ми придобивка ми беше приятно да я чуя. Ако така се чувствах, след като я нямаше само за няколко дни, не смеех да си представя какво щях да изпитвам, когато заминеше за Америка.
Обзе ме безпокойство. В миналото никога не ми беше липсвало какво да правя. Но сега, когато имаше два дни до завръщането на Анна и предстоеше цяло денонощие, докато разберях дали Зепо щеше да успее с Марти, часовете се нижеха безкрайно бавно.