Осъзнах с прискърбие, че Анна нямаше да продължи да приема пасивно отсъствието на Марти. В този момент реших да променя тактиката си.
— Добре — рекох бързо. — Хайде да се опитаме да измислим какво би могла да направиш. Опита всичко, що се отнася до полицията. Сега да помислим за посолството? Вече обади ли се там?
— Позвъних снощи, но човека, с когото трябваше да разговарям, го нямаше. Казаха ми да се обадя пак тази сутрин. — Погледна часовника си. — Сигурно вече е там.
— Е, обади му се и си уреди среща. Настоявай, че е спешно и трябва да се видите още тази сутрин. Не приемай отрицателен отговор. — Съмнявах се, че така или иначе би го направила. — Ще те закарам дотам, когато и да е.
— Няма нужда. Ще се оправя сама.
— Сигурен съм, но все пак мога да ти предложа морална подкрепа. И като стане дума за това, кой вестник чете Марти?
Изглеждаше озадачена.
— „Гардиан“, защо?
— Можем да пуснем съобщение в колоната за лични обяви. С молба да ти се обади.
Анна видимо се оживи сега, след като имаше какво да върши.
— Не мисля, че обикновено чете личните обяви, но няма да навреди, нали?
Усмихнах й се окуражително.
— Никак.
Анна можеше да се срещне с някой от американското посолство едва следобед. Преборих се с протестите й относно затварянето на галерията, но се оставих да ме убеди, че ще е по-добре да се появи там сама.
— Така ще приличам по-малко на истерично момиче, което има нужда някой да се грижи за него — каза тя.
Изчаках я в приемната. Беше с бели стени, скромно обзаведена. Украсяваха я няколко картини, които обаче бяха бездарни и скучни. Взех едно от по-малко оръфаните списания от ниската масичка и се опитах да открия нещо интересно в него. Столовете бяха подредени покрай стените на помещението, обърнати към центъра му. По едно време сивокос и доста изискан мъж влезе и седна, а обувките му изскърцаха по паркета. Правехме се, че не се забелязваме. В стаята беше много тихо, освен когато единият от нас си прочистваше гърлото или прелистваше страница.
Вдигнах поглед, когато една врата се отвори надолу по коридора. Мъж на средна възраст я задържа, докато Анна излизаше.
— Моля, обадете ни се, ако има нещо ново — каза той. — Тя тръгна по коридора със свити устни, без да му отговори. Станах и я погледнах въпросително.
— Те много съжаляват, но не могат да се намесват във „вътрешни“ работи — изрече тя. Тонът й беше ужасно хаплив — черта, която не бях забелязал у нея до този момент. — Служителят ме увери, че след като полицията вече го е включила в списъка на изчезналите, те не могат да направят нищо повече по въпроса. Тъй като визата му не е изтекла и по всичко личи, че е напуснал по собствена воля, очевидно нямало причини посолството да се намесва, фактът, че никой не го е виждал и че просто е изоставил многогодишната си изследователска работа, няма значение. — Вървеше толкова бързо, че трябваше да направя усилие, за да бъда в крак с нея. — Какво им коства, за Бога?
Прикрих удовлетворението си.
— Наистина не знам какво друго да предложа, Анна. Досега поне опита всичко възможно. Остава да се надяваме да отговори на обявата в „Гардиан“.
Тя не каза нищо. Излязохме навън. Беше студено, ръмеше и вече се стъмваше, макар че бе едва средата на следобеда. По пътя към колата Анна все така мълчеше. Уважих мълчанието й.
Проговори едва когато потеглихме.
— Мислех си за казаното от онзи полицай. За това, че не били детективска агенция. — Имаше решителен вид. — Ако нямат намерение да се опитат да намерят Марти, ще наема някой, който ще го направи.
Това беше неочаквано.
— Имаш предвид частен детектив?
Кимна.
— Трябваше да се сетя по-рано.
— Това не е ли… ами… — Затърсих думи. — Мислиш ли, че ще има някаква полза?
— Не знам. Но нямам голям избор, нали? Или трябва да наема детектив, или да не правя нищо. Никой друг няма намерение да го потърси.
Опитах се да скрия притеснението си зад делови аргументи. Една кола изскочи неочаквано насреща ми и едва успях да предотвратя сблъскването. Насилих се да се съсредоточа върху пътя. Бях си навлякъл достатъчно неприятности с предишната катастрофа.
— Как ще намериш частен детектив?
— Не знам. Предполагам, чрез „Йелоу пейджиз“7.
— Но как ще разбереш дали е с добра репутация или не? Винаги съм имал впечатлението, че някои от тези хора действат на ръба на закона. Може да платиш на някого и той да не направи нищо.