Погледнах часовника си, като се взрях в циферблата. Бяха минали само няколко минути, но стаята беше вече забележимо по-тъмна. Прозорецът гледаше към задна градина, в която нямаше улични лампи. Не ме свърташе на едно място, така че отидох до вратата и отново се ослушах. Гласовете на Анна и на Зепо бяха едва доловими и не можех да разбера нищо от онова, което си говореха. Подвоумих се и после открехнах леко вратата.
Веднага ме изпълни усещането за deja vu13. Смутих се и се опитах да се отърся от него, но чувството остана. За миг бях на косъм да го разпозная. После усещането изчезна. Пренебрегнах го и се съсредоточих върху гласовете в другата стая.
— … мой… Но той се върнал, докато били още в къщата… — чух Зепо да казва.
— О, не!
— Да, Алекс живее в някакъв свой свят и отишъл право в кухнята да си направи кафе. И така, седял си като някакъв идиот в кухнята, пиел си нескафето, а в това време ограбвали останалата част от къщата му!
Чух как Анна се изсмя.
— Шегуваш се!
— Не, честно. Срещнах го на следващия ден. Очевидно е седял там половин час и едва когато отишъл в тоалетната и забелязал, че външната врата е отворена, започнал да се чуди какво става. И въпреки това чак когато видял, че телевизора му го няма, разбрал, че са го обрали.
— Не е ли чул нещо?
— О, да. Каза, че чул тропане и тряскане, но не обърнал внимание. Просто решил, че къщата скърца! Казах му, че или трябва да си сложи аларма, или да се премести в по-тиха къща.
И двамата се засмяха. Анна рече нещо, което не успях да чуя, и до мен достигна изскърцването на стол. Напрегнах се, готов да затворя вратата, но после отново се чу гласът на Зепо — по-тих отпреди. Беше в кухнята. Отворих вратата още малко, като се опитвах да разбера какво казваше.
— … глупав. Знаех си, че съм забравил нещо. — Чух звук като от вратата на хладилник, която се отваря.
— Какво е то? — попита Анна. — Нищо жизненоважно, надявам се.
— Зависи от това дали смяташ шампанското за жизненоважно или не. — Гласът на Зепо стана по-силен, докато говореше. — Лично аз смятам, че е. Напълно ми изхвръкна от акъла. Разсеях се с готвенето. Реших, че можем да отпразнуваме новата ми работа. Дори и да е само за няколко седмици.
Чу се заглушено гръмване.
— Ууаа — възкликна Зепо. Последва тишина.
— Ммм — страхотно е — възкликна Анна. — Горкият Доналд го изпусна.
— Е, винаги можем да му запазим една чашка. Както и да е, по-добре да се погрижа за тази паела. Сигурно вече е залепнала за дъното на тавата.
— Да ти помогна ли? — Не можах да чуя отговора на Зепо, но вероятно беше положителен, защото миг след това се чу бутането на друг стол и после гласовете и на двамата станаха неразбираеми. Слушах още известно време, но освен откъслечен смях не долавях нищо. Затворих вратата и се върнах при брендито си.
Дадох им време да се върнат в дневната и после отново заех позицията си до вратата. От кухнята продължаваха да долитат приглушени звуци. После изтропа някакъв съд и чух внезапния вик на Зепо:
— Ох! Горещо е!
— Сложи го под студената вода. — Сега гласът на Анна беше по-ясен.
— Не, всичко е наред. Аз ще бъда мъченикът. Ако припадна, извикай линейка.
— Много си смел.
— Не се подигравай. По-лошо е, отколкото изглежда.
— Сигурно е така, но не виждам нищо.
— Не издържам много на болка. — Замълчаха. — Достатъчно ли е засега?
— Да, напълно, благодаря. Изглежда превъзходно.
— Направо от консервата.
— Ако това е от консерва, кажи ми откъде ги купуваш. — Издаде одобрителен звук. — Божичко, превъзходно е!
— Благодаря. Но не можеш да го приготвиш като в ресторантите, нали?
Засмяха се и усетих лицето ми да пламва, тъй като знаех, че това бяха камъни в моята градина.
Вратът и гърбът ме боляха и аз се изправих и ги разтрих. Като внимавах да не вдигам шум, отнесох стола до вратата и го сложих близо до процепа. Седнах и се приведох напред.
Имаше някакво хипнотично очарование във възможността да ги подслушвам. Колкото и невинен и банален да беше разговорът им, изпитвах тайно задоволство, че мога да ги слушам от безопасното си скривалище. И стаята ми, и коридорът сега тънеха в мрак, а изпод вратата на дневната струеше ивица светлина. Втренчих се в нея като омагьосан. От другата страна Анна и Зепо бяха погълнати един от друг. Аз бях тайнственият трети в този миг от живота им и се отдадох на фантазията, че и двамата не знаеха за присъствието ми. Изпитах тръпка на остро чувствено удоволствие и за няколко опияняващи секунди ме изпълни дивото желание да сваля дрехите си и да ги слушам гол. Но, разбира се, не направих нищо подобно. Само гледах втренчено, хипнотизиран в правоъгълната ивица светлина, погълнат от гласовете, които идваха откъм нея.