И ония от Лондон също разчитаха на война — само да доживеем до пролетта, — свързваха с нея надеждите си да се завърнат към оставените в страната имоти, към старите постове.
Гриф продължаваше да чете:
„Атлантическият пакт образува сплотена общност на държавите, застанали против Русия… Като нямаше възможност да се противопостави на комунистическата експанзия едновременно в целия свят, Америка реши да съсредоточи своите сили в Европа, занемарявайки Азия… Дали от гледна точка на Кремъл си струва да се рискува да бъдат загубени Полша и Чехословакия, за да бъдат укрепени позициите в Китай…“
„Отговорът на папа Пий XII на юбилейното послание на президента Залески и генерал Андерс… Папата поръча да бъде предадено чувството му на дълбока благодарност на Негово превъзходителство господин Залески и на полското правителство в Лондон… за генерал Андерс — апостолска благословия…“
— Това все едно че е и за нас — отбеляза Гриф. — Нали се борим за едно и също дело.
Периодът беше богат на политически събития. Западните велики сили и преди всичко Съединените щати подклаждаха „студената война“.
Гриф прелистваше и „Газета Краковска“, като се опитваше да намери на страниците потвърждение на своите надежди за въоръжен конфликт. По това време нашият печат пишеше за прибирането на селскостопанската реколта в района на Краков, за фестивала „Краковски дни“, за пускането в експлоатация на нови пътища, за строежа на нова радиостанция, за Първата воеводска партийна конференция в Краков.
Същевременно правеха впечатление отпечатаните с едри букви заглавия на статиите: „Меморандум на съветското правителство — Атлантическият пакт противоречи на принципите и целите на Хартата на ООН“, „Народната армия преследва отрядите на Гуоминдана“, „Министър Вишински демаскира лицемерието на западните велики сили по отношение на Германия — Бевин, Вишински, Ачесън, Шуман на сесията на четиримата министри на външните работи“, „Франция не иска да бъде бойно поле във войната против СССР — бурни дебати във френския парламент“, „Предателят да полския народ, хитлеристкият шпионин, агентът на англо-американските империалисти фашистът Адам Добошински пред съда на народна Полша“.
Процесът на Добошински се следеше в Подхале с голям интерес. Хората си припомняха неговата предвоенна фашистка изява — походът към Мишленице.
Атмосферата на „студената война“, насаждана от предаванията на вражеските радиостанции, благоприятствуваше за дейността на бандата. В Подхале я подкрепяха тези, които бяха останали в пасивната позиция на изчакване — какво ще стане?
Отседнахме край Чорщин в една гуралска къща, разположена извън селото. Тази вечер трябваше да се върне от Краков Зошка. Харнаш беше уговорил срещата с нея в Сромовице Вижни, на около четири километра от нас.
Още преди това Гриф, облякъл цивилни дрехи, тръгна към Буковина. Той остави на Шатан своя автомат, като взе само пистолета си и гранати. Трябваше да уговори моята среща с онзи, който ръководеше заедно с някакъв свещеник нелегалната организация. Действувайки в граничния район, тя достигаше и до Словакия. Харнаш се колеба и умува цели три дни, докато взе това решение, и най-накрая изпрати своя заместник. Настоявах за това неведнъж: „Нали такава беше заповедта, която получихме от капитан Антони“ — говорех. Дори се преструвах, че нямам никакво желание да се мъкна до Буковина, но нареждането си е нареждане, трябва да се изпълнява.
Свечери се, Харнаш взе двама души и тръгнаха край Дунаец към сътрудника на бандата, у когото щеше да чака Зошка.
— Винаги предпочитам — каза ми той, преди да тръгне — да се установим не там, където имам уговорена среща с някого, идващ в отряда отвън. И най-сигурният човек може да се провали, да се огъне и да издаде мястото на срещата. Тогава засадата е готова.
Беше топла юнска вечер. Откъм ливадата до нас долиташе крякането на жаби. Седнахме с Гранджаж под ясена. Стопанката се въртеше из обора, заета с обичайните вечерни задължения, а мъжът й отиде към Чорщин. Всеки от домакините, у които се укриваше бандата, се притесняваше и се стараеше да я пази. Грижеха се не толкова за „Вярусите“, колкото за собствената си кожа.
Гранджаж беше най-младият член на бандата. Към „Вярусите“ се присъединил веднага след разгромяването на Оген. Произхождал от тези места, където бяхме сега.
— Тук ме познават — обърна се той към мен. — За един час мога да си ида у дома, ама Харнаш не дава. ДС държи под око цялото ни семейство. Няколко души вече се провалиха, отивайки в родните си села, дори Оген го спипаха така и загина. А на мен баща ми и майка ми са сами, няма кой да се грижи за стопанството. Брат ми загина през окупацията, беше партизанин в отряда на Лампарт13.