Антони разговаря с Харнаш само в мое присъствие. Бил дошъл по нареждане на майор Мачей, за да обсъдим подробно важния въпрос да се предаде на „Вярусите“ една радиостанция, чрез която да се поддържа връзката на щаба с ръководния Център на Запад. Повече от час трая лекцията на „адютанта на началник-щаба“ как трябва да се държи групата, охраняваща късовълновата радиостанция, как трябва да се избират местата за укриване, как да се замаскират следите от ДС…
През това време хората от групата на Диск разговаряха с Гриф. Към тях се присъедини и Шатан. Гриф беше във възторг от разказа на един от „онази група“, който преди месец бил „прехвърлен“ от Центъра на Запад в нашата страна. Прекарал там няколко месеца, преминавайки обучение по диверсионна дейност. Гриф проявяваше огромен интерес към възможностите за прехвърляне през границата. Той не знаел, че щабът разполага с такива възможности. Запали се по тази идея. Разпитваше хората на Диск какъв е начинът да попаднеш на такъв курс за обучение, от кого зависи — въпросите му нямаха край.
Харнаш се съгласи да приеме радиостанцията. Постави обаче условието освен радиотелеграфиста в групата да не идва никакъв външен човек. Капитан Антони се уточни с него, че часът и мястото за предаването й ще бъдат съобщени след известно време по нормалния път за връзка.
Призори патрулът от „онази група“ тръгна обратно — в посока на Бескидите.
Следващите дни преминаха без значими събития. Прехвърляхме се от една конспиративна квартира в друга, изпълнявахме някои дребни поръчения на „щаба“, които донасяха свръзките. Все по-добре опознавах организационните звена на мрежата от помагачи на бандата. Времето работеше за нас. Сближих се с Харнаш и неговите хора, с всеки изминал ден бандата ми гласуваше все по-голямо доверие.
Гриф много пъти се връщаше към своя разговор с хората от групата на Диск. Хвърленото зърно започваше да покълва. Заместник-главатарят на бандата беше съблазнен от перспективата за евентуално прехвърляне в чужбина. Не един и не два часа разговаряхме с него на тая тема, разказвах му впечатленията си от моя живот на Запад, говорех за програмата на обучението в Центъра, за възможностите да се получи повишение в офицерско звание. След известно време дори Харнаш започна да се интересува от тези въпроси. Той гледаше с неодобрение явните мераци на Гриф, който съвсем недвусмислено се гласеше да постави въпроса пред щаба. Не започвах по собствена инициатива тази тема, да не би Харнаш или Гриф да си помислят, че ги агитирам за такова заминаване.
Една вечер седяхме двамата с Гриф до изоставената овчарска колиба под връх Горци. От затихналата гора се разнасяше гугукането на гургулици. Завладяха ме отдавнашни спомени. Тогава бях на почивка в Долни Шльонск. Запознах се с едно момиче от Варшава. Имаше неотразим чар, почиваше в същата станция. Ходехме заедно на далечни екскурзии в гората. Сядахме в прелестното кътче край езерото, в което се вливаше планински поток. Целувахме се, гургулиците гугукаха също както днес. Тя казваше, че никога няма да забрави тези дни. Отпуската свърши, но в паметта ми остана гласът на дивите гълъби…
Гриф почисти пистолета си, сглоби го и започна:
— Отдавна имам намерение да се прехвърля на Запад. След смъртта на Мшчичел Сребърни пое командуването, тогава отрядът се раздели на две групи. Тешчова19, брат му и Перелка20 се отделиха от вярусите и образуваха самостоятелна група — „Зожа“21. Решиха да преминат границата през Чехословакия за Австрия. Аз трябваше да тръгна с тях, но нещо ми попречи. Те преминали границата близо до Клодзк с оръжие в ръка. Не познавали терена и били обкръжени от чешката ДС. Двама загинали, двама били заловени живи, след което ги предадоха в Краков. Осъдиха ги на смърт. У тях намерили списък на извършените от бандата смъртни присъди, повече от трийсет… Ако и аз бях тръгнал, сега щях да лежа два метра под земята…
Гриф замълча и се загледа в мен. Уплашените гургулици отлетяха в гората.
— Но прехвърлянето по канал е нещо съвсем друго, нали? — попита той.
— Естествено. Трасето за прехвърляне и конспиративните квартири се обезпечават от наши хора — отвърнах.
Не мина много време и Харнаш сам заговори за прехвърляне през границата. Направо ме попита дали майор Мачей би се съгласил да заминат за чужбина той и още един или двама от групата, понеже „двама или трима винаги по-лесно се справят“.