— Пък ние тук обсъждахме задачата без изпълнителя — обърна се към мен майорът, когато влязох в кабинета му. — След един час заминавам за Варшава. Не разполагам с много време. Затова сега само ще ви информирам най-общо за основните положения на оперативната комбинация, а после вие ще се подготвите за предвидената за вас роля. Подробностите ще научите от вашия началник и ръковдителя на секцията.
Добре познавах шефа. Не беше трудно да се отгатне, че операцията е сериозна.
— Задачата е свързана с бандата „Вяруси“ — продължи Стария. — Открива се възможност да стигнем пряко до главатаря, псевдоним Харнаш. Той е бивш член на щаба на Оген3, негов личен адютант. Според нашите данни бандата има над сто верни ятаци. Цяла организирана мрежа. Тероризира значителна част от Подхале. Напоследък започна да действува много агресивно. Всички досегашни усилия за ликвидиране на бандата с помощта на военните от Корпуса за вътрешна сигурност не дадоха резултат. „Вярусите“ познават великолепно терена. При това имат добро разузнаване благодарение на мрежата от местни помагачи. Успяват да избягнат почти всяка засада. Преди по-малко от седмица съблекли гол, изтезавали и застреляли един от честните хора, който ни беше уведомил къде се намира бандата. На гърдите му прикрепили смъртна присъда, подписана от Харнаш. На челото на жертвата изгорили буквите ПРП4.
Измъчвали жена му и децата му. Запалили стопанството му. Неотдавна получихме информация, че бандата полага усилия да се свърже с чужбина. В ръцете на вражеската агентура Харнаш и неговите бандити могат да станат още по-опасни. Знаем по кой път са предали в Западна Германия съобщението, че очакват установяването на връзка. За съжаление не успяхме да заловим оригинала на писмото. То ще стигне до адресата. Но знаем паролата и начина за контактуване със свръзката. Според моите изчисления отговор от другата страна може да пристигне горе-долу след трийсет дни. Трябва да изпреварим чуждия диверсионен център. Да установим първом контакт със свръзката, а после и с главатаря на бандата. Ето първия етап от голямата партия, която искаме да разиграем. Ако успеем да вкараме наш човек в леговището на врага, ще разработим и по-нататъшните операции… Срещата със свръзката ще стане след две седмици. Представител на чуждия диверсионен център с псевдоним Хенрик трябва в определен ден да установи непосредствен контакт. Свръзката на бандата ще чака веднъж в седмицата в единайсет часа на моста в Нови Тарг. Това са основните данни — обобщи майорът. — Засега трябва да намерим изпълнител на ролята на Хенрик, за останалите ще помислим по-късно, според нуждите. Смятам, че мога да разчитам на вас.
В първия миг не знаех какво да кажа. Бях изненадан, напълно неподготвен за предложението на заместник-началника на Воеводското управление.
— Не знам дали ще се справя, задачата е много сериозна, не бих искал да ви подведа… — взех да усуквам един неясен отговор. При това се изчервих като хлапак.
Тогава се намеси моят началник, който до този момент мълчаливо слушаше думите на Стария.
— Ние взехме под внимание няколко елемента — каза той. — Вие сте били партизанин по време на окупацията. Оттогава разполагате с известен опит, който е необходим при сблъсък с бандата. Вече сте участвували в няколко подобни операции. Да вземем например операцията с условно название „Предател“, оная история в Неполомицката гора или пък обезвреждането на опасните банди в Бохненска и Новосондецка околия. Сигурно бих могъл да изброя и още… Освен това знаете чужд език. Това е много важно, като се вземе предвид, че ще действуваме като чужд Център. В Подхале никой не ви познава. Никога не сте действували там като офицер от Държавна сигурност. Значи отпада вероятността да бъдете деконспириран случайно в ролята на Хенрик. Тези факти говорят в полза на нашия избор на кандидата. А за това, че ние ви смятаме за предан на делото и смел служител на Държавна сигурност, няма нужда да говоря.
Стария извади от бюрото си цигара. Почерпи Юзек, после мен. Рядко правеше такъв жест, самият той не пушеше. С удоволствие запалих. „Мога ли да не приема такава задача?“ — помислих си. Направих жест, че искам думата. Обаче Стария ме изпревари.
— Задачата е опасна — заяви. — Няма защо да се лъжем. Не приемайте нашето предложение като служебно нареждане. Нямаме намерение да ви налагаме мнението си. Впрочем все още можете да помислите, макар че не разполагаме с много време…