Тя бе ужасно ядосана, че се канят да направят Хю партньор в банката едновременно с Едуард. И което бе по-лошото, всички бяха наясно, че Едуард става партньор, само защото се е оженил и е получил 250 000 лири, които да инвестира в банката — докато Хю получаваше поста, защото бе сключил забележително доходоносна сделка с „Мадлър и Бел“ от Ню Йорк. Хората вече говореха за Хю като за потенциалния бъдещ старши партньор. Самата мисъл караше Огъста да скърца със зъби.
Трябваше да ги повишат в края на април, когато официално се подновяваха едногодишните договори на партньорите. По-рано същия месец обаче, за голямо задоволство на Огъста, Хю бе направил изключително глупавата грешка да се ожени за едно закръглено момиче от работническата класа, живеещо в Камдън Таун.
Епизодът с Мейзи отпреди шест години бе показал, че Хю има слабост към момичета от долен произход, но Огъста не бе дори и сънувала, че ще се ожени за някое от тях. Той бе свършил работата тайничко, във Фолкстън. На сватбата бяха присъствали само майка му, сестра му и бащата на булката. Накрая семейство Пиластър бе поставено пред свършен факт.
Докато нагласяше твърдата елизабетинска яка около врата на Джоузеф, Огъста подхвърли:
— Предполагам, че ще трябва пак да помислите дали Хю да стане партньор — сега, след като се ожени за прислужница.
— Не е прислужница, а прави корсети. Или по-скоро е правила. Сега е госпожа Пиластър.
— Няма значение, един партньор в банка „Пиластър“ не може да има за съпруга някаква си продавачка.
— Държа да отбележа, че според мен може да се жени, за която му харесва.
Огъста се бе притеснявала, че той ще заеме именно тази позиция.
— Нямаше да го кажеш, ако беше грозна, кльощава и кисела — с отровен тон зави тя. — Проявяваш такава търпимост, само защото е хубава и флиртува.
— Не виждам какъв е проблемът.
— Партньорите се срещат с министри, дипломати, големи предприемачи. Тя няма да знае как да се държи. Може да го злепостави във всеки един момент.
— Ще се научи. — Джоузеф се поколеба за миг, след което добави: — Струва ми се, че понякога забравяш собствения си произход, скъпа моя.
Огъста се изпъна цялата и възрази разпалено:
— Баща ми притежаваше три магазина! Как смееш да ме сравняваш с тази малка никаквица!
Той моментално отстъпи.
— Добре, добре. Съжалявам.
Огъста продължаваше да беснее:
— Да не говорим, че никога не съм работила в магазините. Бях възпитана като дама!
— Вече се извиних, нека не продължаваме. Време е да тръгваме.
Огъста затвори уста, но отвътре все още кипеше.
Едуард и Емили ги чакаха във фоайето, облечени като Хенри II и Елеонор Аквитанска. Едуард се бе затруднил с поставянето на церемониалния колан и златния акселбант20 през гърдите си, затова предложи:
— Вие вървете, майко, а след това върнете каретата за нас.
Емили обаче бързо се намеси:
— О, не, искам да тръгнем сега. Ще си наместваш ширитите по пътя!
Емили имаше големи сини очи и красиво като на малко момиче лице. Изглеждаше очарователно в покритата с бродерия рокля в стила от дванайсети век, с дълга пелерина и със специалното покривало на главата. Огъста обаче вече бе разбрала, че съвсем не е така плаха и покорна, както подсказваше видът й. Още по време на подготовката за сватбата бе станало ясно, че Емили има собствена воля. С удоволствие остави Огъста да се занимава с празничната закуска, но бе настояла (доста упорито при това), сама да избере роклята си и шаферките.
Когато се качиха в каретата и потеглиха, Огъста смътно си припомни, че бракът на Хенри II и Елеонор бе протекъл бурно. Надяваше се Емили да не създава много проблеми на Едуард. От сватбата насам Едуард бе раздразнителен и често изпадаше в лошо настроение и майка му подозираше, че нещо не е наред. Опитала се бе да разбере какво точно, но Едуард не отговори на нито един от деликатните й въпроси.
Всъщност, най-важното бе, че сега е женен и е партньор в банката. Вече бе улегнал. Всичко останало можеше да се оправи впоследствие.
Балът започваше в десет и трийсет. Пиластрови пристигнаха навреме. Всички прозорци на „Тенби хаус“ грееха. Отвън вече се бе събрала тълпа зяпачи, а на „Парк лейн“ се точеше редица карети, които чакаха, за да влязат в двора на къщата. Публиката аплодираше всеки костюм, когато гостите слизаха от превозните си средства и се качваха по стъпалата. Огъста забеляза няколко двойки, преоблечени като Антоний и Клеопатра, известен брой парламентаристи21 и противниците им — роялистите, две старогръцки богини и трима Наполеоновци.
20
Акселбант — декоративен плетен шнур, носен като част от военна парадна униформа. — Б.пр.