Най-после каретата им стигна входа и те също влязоха. Вътре в къщата имаше втора опашка — от фоайето нагоре по витото стълбище до площадката на върха му, където херцог и херцогиня Тенби, маскирани като Соломон и Савската царица, посрещаха гостите си. Във фоайето бе пълно с цветя, а групичка музиканти забавляваше новопристигналите, докато чакат.
Четиримата от семейство Пиластър бяха последвани от Мики Миранда (той бе поканен заради поста си на дипломат) и Рейчъл, отскоро — негова съпруга. Мики изглеждаше дори по-ослепително от обичайното, облечен в червена коприна като кардинал Уолси22 и сърцето на Огъста трепна за миг. Тя огледа с критично око съпругата му, която доста изненадващо бе решила да се маскира като робиня. Огъста бе насърчила Мики да се ожени, но не можеше да потисне чувството на неприязън към това съвсем обикновено момиче, което бе спечелило ръката му. Рейчъл хладно отвърна на втренчения й поглед и собственически хвана Мики, след като той бе целунал ръката на Огъста.
Докато се качваха бавно по стълбите, Мики нареди на Рейчъл:
— Испанският посланик е тук — дръж се мило с него.
— Ти се дръж мило с него! — решително му отвърна тя. — Аз го смятам за плужек.
Мики се намръщи, но не каза нищо повече. С крайните си възгледи и енергичното си поведение Рейчъл вероятно би била подходяща съпруга за някой по-радикален член на парламента или пък за ревностен журналист, подел кампания в подкрепа на подобни на нейните идеи. Огъста смяташе, че Мики заслужава някоя не така ексцентрична и значително по-хубава жена.
Напред в редицата Огъста забеляза друга двойка младоженци, Хю и Нора. Благодарение на приятелството си със семейство Грийнборн, Хю бе член на кръга „Марлборо“ и за огромно нейно неудоволствие го канеха навсякъде. Маскиран бе като индийски раджа, а Нора май се бе облякла като змиеукротителка — с дълга, покрита с пайети рокля, с цепка в средата, под която се виждаха шалвари. Около краката и ръцете й бяха увити изкуствени змии, а пък една бе положила главата си от папиемаше върху щедрото деколте на Нора. Огъста потрепери.
— Жената на Хю наистина е ужасно проста — промърмори тя на Джоузеф.
Той обаче бе склонен да прояви снизхождение.
— В крайна сметка, това е бал с маски.
— Никоя от другите жени не си е показала така невъзпитано краката!
— Не виждам особена разлика между широки панталони и рокля.
Огъста отвратено реши, че сигурно му харесва гледката на краката на Нора. Толкова бе лесно за подобна жена да изкриви преценката на мъжете!
— Просто не смятам, че е подходяща за съпруга на един партньор в банка „Пиластър“.
— Нора няма да взима финансови решения.
На Огъста й идеше да изпищи от раздразнение. Очевидно, не бе достатъчен фактът, че Нора е момиче от работническата класа. Тя трябваше да стори нещо непростимо, за да се обърнат Джоузеф и партньорите му срещу Хю.
Ето това бе добра идея!
Гневът на Огъста утихна толкова бързо, колкото се бе разгорял. Помисли си, че може би има начин да забърка Нора в някакви неприятности. Вдигна отново поглед към горната част на стълбището и внимателно се вгледа в жертвата си.
Нора и Хю разговаряха с унгарското аташе, граф Де Тьокьоли — човек със съмнителен морал, облечен съвсем подходящо като Хенри VIII. Огъста злъчно си каза, че Нора е точно от онзи тип момичета, които графът би харесал. Почтените дами отиваха в другия край на помещението, когато го видеха, за да избегнат разговора с него; същевременно той бе канен навсякъде, защото бе високопоставен дипломат. Хю наблюдаваше как съпругата му пърха с мигли пред дъртия развратник. Не личеше да изпитва неодобрение. Всъщност, на лицето му бе изписано единствено обожание. Той бе влюбен твърде силно, за да види каквито и да било недостатъци. Това нямаше да продължи дълго.
— Нора разговаря с Де Тьокьоли — прошепна отново на Джоузеф. — Няма да е зле да внимава за репутацията си.
— Не бъди груба с него — безцеремонно я сряза съпругът й. — Надяваме се да поемем набирането на два милиона лири заем за неговото правителство.
Огъста ни най-малко не се интересуваше от Де Тьокьоли. Продължи мрачно да размишлява за Нора. Младата жена бе най-уязвима в момента, когато всичко й бе непознато и още не бе успяла да научи порядките и обноските на висшата класа. Ако тази вечер се изложеше по някакъв начин, за предпочитане в присъствието на уелския принц…
22
Кардинал Томас Уолси (1473–1530). — Влиятелен английски държавник и кардинал на Римокатолическата църква по време на управлението на Хенри VIII. — Б.пр.