— Какви са политическите убеждения на Грийнборн?
— Не се знае.
Тя погледна младия мъж и забеляза, че се е намусил. Беше му говорила твърде рязко. Седна до него и взе едната от големите му длани в своите ръце.
— Политическите ви инстинкти са забележителни. Всъщност именно те ме накараха да ви забележа в началото. Кажете ми своето предположение.
Фортескю веднага омекна, както впрочем винаги ставаше с мъжете, с които си направеше труда да се държи мило.
— Ако го запитат настоятелно, вероятно ще отвърне, че е либерал. Повечето делови хора са либерали, както и повечето евреи. Тъй като обаче никога не е изразявал публично каквото и да било мнение, няма да е лесно да го превърнем във враг на правителството на консерваторите…
— Той е евреин — прекъсна го Огъста. — Това е ключът.
Фортескю като че ли изпитваше съмнения.
— Министър-председателят също е евреин по рождение, а сега го направиха лорд Бийкънсфийлд.
— Знам, но практикува християнската религия. Освен това…
Фортескю повдигна въпросително вежда.
— И аз имам инстинкти — обясни Огъста. — А в момента те ми подсказват, че религията на Бен Грийнборн — фактът, че е евреин — е ключът към всичко.
— Ако мога да помогна с нещо…
— Бяхте чудесен. В момента няма нищо друго. Но когато министър-председателят започне да се съмнява доколко е подходящ Бен Грийнборн, просто му напомнете, че у Джоузеф Пиластър ще открие една напълно безопасна алтернатива.
— Можете да разчитате на мен, госпожо Пиластър.
Лейди Морт живееше в къща на „Кързън стрийт“, която съпругът й не можеше да си позволи. Лакей в ливрея и с напудрена перука на главата отвори вратата пред Огъста. След това я въведоха в „сутрешния“ салон24, който бе пълен със скъпи дрънкулки от магазините по „Бонд стрийт“: златни свещници, сребърни рамки за снимки, порцеланови фигурки, кристални вази и една изящна старовремска мастилница, инкрустирана със скъпоценни камъни, която вероятно струваше колкото млад състезателен кон. Огъста презираше Хариет Морт за слабостта й да харчи пари, с които не разполага; същевременно обаче тези знаци й вдъхнаха увереност, че дамата пръска пари с обичайната си разточителност.
Докато чакаше, започна да крачи напред-назад из стаята. Всеки път, когато се сещаше за възможността Бен Грийнборн да получи титлата вместо Джоузеф, я обхващаше паника. Не смяташе, че ще успее повторно да проведе подобна кампания. А пък буквално потръпваше от отвращение при мисълта, че в резултат на нейните, на Огъста, усилия, титлата „графиня“ накрая би могла да отиде при онази уличница Мейзи Грийнборн…
След малко дойде лейди Морт и хладно подхвърли:
— Каква приятна изненада да ви види човек по това време на деня!
На практика укоряваше Огъста, че е дошла преди обяд. Стоманеносивата коса на лейди Морт бе вчесана твърде небрежно и Огъста предположи, че е изненадала жената, преди да се е облякла напълно.
„Обаче сте принудена да ме приемете, нали?“, помисли си. „Вероятно се страхувате, че може да ви търся заради банковата ви сметка, така че нямате друг избор.“
Тонът й обаче бе угоднически и имаше за цел да поласкае дамата.
— Дойдох да ви помоля за съвет във връзка с нещо наистина спешно.
— Каквото е по силите ми…
— Министър-председателят се е съгласил да даде благородническа титла на банкер.
— Чудесно! Споменах за идеята пред Нейно Величество, както знаете. Без съмнение думите ми са оказали влияние.
— За нещастие, той иска да я даде на Бен Грийнборн.
— О, боже. Да, това е неприятно.
Огъста бе убедена, че в себе си Хариет Морт тайно се радва от тази новина. Тя ненавиждаше Огъста.
— Не е просто неприятно — заяви Огъста. — Вложих много усилия в това, а сега изглежда, че от тях ще се възползва най-големият съперник на съпруга ми!
— Разбирам.
— Искам да го предотвратим.
— Не съм сигурна какво бихме могли да сторим.
Огъста се престори, че мисли на глас.
— Благородническите титли трябва да бъдат одобрени от кралицата, нали?
— Да, разбира се. В крайна сметка, технически тя ги връчва.
— Следователно би могла да направи нещо, ако вие я помолите.
Лейди Морт леко се засмя.
24
Сутрешен салон — помещение, обикновено разположено в източната част на къщата, което се използва преди обяд. — Б.пр.