Защо тогава бе умрял?
Албърт Камъл бе написал истината — такава, каквато я знаеше. Хю бе сигурен в това. Само че трябваше да има и още нещо. Нещо друго се бе случило през онзи горещ следобед в Епископска гора. С един лош плувец би могла да стане злополука, да се удави, изтощен от твърде грубото боричкане с Едуард. Подобно нещо обаче не би могло да убие Питър. А ако смъртта му не бе случайна, значи бе преднамерена.
А пък това бе убийство.
Хю потрепери.
В онзи момент там бе имало само трима души: Едуард, Мики и Питър. Питър трябва да бе убит или от Едуард, или от Мики.
Или от двамата.
V
На Огъста вече й бе омръзнал японският стил на обзавеждането. Салонът бе пълен с ориенталски паравани, ъгловати мебели с вретеновидни крачета и японски ветрила и вази, изложени в покрити с черен японски лак шкафове със стъклени вратички. Всички тези предмети бяха много скъпи, но в магазините на „Оксфорд стрийт“ сега се появяваха евтини имитации и японският стил вече не бе запазена марка само на най-хубавите къщи. За нещастие, Джоузеф нямаше да й позволи толкова скоро да обзавежда наново салона. Огъста щеше да е принудена да търпи тези все по-масови и обикновени мебели в продължение на няколко години.
А именно в салона всеки седмичен ден Огъста канеше гости на чай. Жените обикновено идваха първи: зълва й Маделин, етърва й Биатрис, както и дъщеря й Клемънтайн. Партньорите пристигаха от банката обикновено към пет часа: Джоузеф, старият Сет, съпругът на Маделин Джордж Хартшорн, а понякога и Самюъл. Ако нямаше много работа, момчетата също се появяваха: Едуард, Хю и Младия Уилям. Единственият редовен посетител, който не бе от семейството, бе Мики Миранда, макар от време на време да наминаваше някой методистки свещеник или пък мисионер, който се опитваше да набере средства за обръщането на езичниците от Южните морета, Малайзия и отскоро отворената за християнството Япония, в правата вяра.
Огъста много се стараеше да поддържа постоянен поток от гости. Всички в семейство Пиластър обичаха сладкото, затова тя осигуряваше вкусни кифли и торти, както и най-добрия чай от Асам5 и Цейлон. По време на тези събирания се планираха големите семейни ваканции и сватбите, затова всеки, който спреше да ги посещава, скоро щеше да изгуби връзка със случващото се в живота на фамилията.
Независимо от това, все на някой от време на време му хрумваше, че иска да е независим. Най-скорошният пример бе съпругата на Младия Уилям, Биатрис. Това се случи преди приблизително една година, след твърде упоритото настояване на Огъста, че платът за рокля, който си бе избрала Биатрис, изобщо не й подхожда. Когато ставаше нещо подобно, Огъста оставяше човека на мира за известно време, а после го спечелваше отново с някакъв извънредно щедър жест. В случая с Биатрис, Огъста бе организирала разточително празненство за рождения ден на възрастната й майка, която бе съвсем грохнала и изкуфяла и рядко се появяваше в обществото. Биатрис й бе така благодарна, че бе забравила напълно за роклята — точно каквото бе намерението на Огъста.
Тук, по време на тези събирания, Огъста научаваше какво става в семейството и в банката. В момента тя бе притеснена заради Сет. Стараеше се внимателно да настрои семейството и да внуши на членовете му, че Самюъл не бива да бъде следващият старши партньор. Сет обаче сякаш нямаше никакви намерения да се оттегля, независимо от разклатеното си здраве. Тя се вбесяваше от мисълта, че внимателно замислените й планове се бавеха заради ината на един старец.
Сега бе краят на юли и в Лондон ставаше все по-тихо. По това време на годината аристокрацията се изнасяше от града — отиваше към яхтите си в Каус6 или към ловните си хижи в Шотландия. Благородниците оставаха в провинцията — избиваха птици, гонеха лисици и преследваха сърни — чак до седмиците след Коледа. Между февруари и Великден започваха бавно да се завръщат и през май лондонският светски „сезон“ вече бе в разгара си.
Семейство Пиластър не следваше тази общоприета програма. Макар че бяха много по-богати от повечето аристократи, те бяха делови хора и не си и помисляха да прекарат половината година в мързелива гонитба на глупави животни из провинцията. Въпреки това партньорите обикновено можеха да бъдат убедени да се отдадат на почивка през почти целия август, стига във финансовия свят да нямаше непредвидени сътресения.