— Рожденото ми име е Мириам Рабиновиц. Всички си променихме имената, когато дойдохме тук.
— Мириам — меко произнесе той. — Харесва ми.
Придърпа я към себе си и я целуна. Безпокойството й се изпари. Тя се предаде на усещането. Сега и Хю не бе така нерешителен: знаеше какво му харесва. Тя пиеше жадно целувките му — както се пие студена вода в много топъл ден. Надяваше се, че отново ще докосне гърдите й.
Той не я разочарова. Миг по-късно Мейзи усети ръката му нежно да обхваща лявата й гърда. Зърното й се втвърди моментално, а после пръстите на младежа го докоснаха през тънката коприна на роклята й. Тя се засрами, че желанието й е така очевидно, но това сякаш възпламени Хю още повече.
След известно време тя поиска да почувства тялото му. Протегна ръка, пъхна я под фрака му и прокара длан нагоре-надолу по гърба му. Усещаше горещата му кожа през фината памучна материя на ризата. „Държа се като мъж“, помисли си. Запита се дали той има нещо против. Само че й харесваше твърде много, за да спре.
А след това започна да вали.
Не стана постепенно. Пороят се изсипа изведнъж. Блесна светкавица, удари гръм, а след секунда — потоп. Когато отделиха устни един от друг, лицата им вече бяха мокри. Хю стисна ръката й и я дръпна.
— Хайде да се подслоним в къщата! — предложи.
Притичаха през улицата. Хю я поведе надолу по стълбището. Минаха покрай една табела с надпис: „Вход за търговци“11 и стигнаха приземния етаж. Когато спряха на прага, Мейзи вече бе измокрена до кости. Хю отключи вратата. После повдигна показалец към устните си — знак да пази тишина — и я насочи към вътрешността на къщата.
За част от секундата тя се поколеба — чудеше се дали не трябва да го попита какви точно са намеренията му. Но почти веднага мисълта се изплъзна и Мейзи пристъпи вътре.
Прекосиха на пръсти кухня с размерите на малка църква и стигнаха до тясно стълбище. Хю приближи устни до ухото й и прошепна:
— Горе ще има чисти кърпи. Ще се качим по задните стълби.
Тя изкачи след него три дълги стълбища, после минаха през поредната врата и се озоваха на една площадка. Хю хвърли поглед в някаква отворена спалня, където гореше запалена лампа. След това обясни, вече без да снижава глас:
— Едуард още не се е прибрал. На този етаж няма други хора. Стаите на леля и чичо са на долния, а на прислугата — на горния. Ела.
Въведе я в спалнята си и запали газената лампа.
— Ще донеса кърпи — каза и отново излезе.
Тя свали шапката си и огледа стаята, която бе неочаквано малка и сравнително скромно обзаведена. В нея имаше единично легло, скрин, съвсем обикновен гардероб и малко бюро. Мейзи очакваше нещо много по-луксозно — само че Хю бе просто беден роднина и стаята му отразяваше този факт.
Разгледа с интерес вещите му. Той притежаваше чифт четки за коса със сребърни дръжки, на които бяха гравирани инициалите „Т. П.“ — още едно наследство от баща му. Четеше книга, озаглавена „Наръчник на добрите търговски практики“. На бюрото му се виждаше фотография в рамка на жена и момиченце на около шест години. Мейзи отвори чекмеджето на нощното му шкафче и откри вътре библия, а под нея — втора книга. Отмести библията и прочете заглавието на скритата отдолу книга: „Херцогинята на Содом“. Осъзна, че любопитството й е проява на неучтивост. Смутена и гузна, побърза да затвори чекмеджето.
Хю се върна с купчина сгънати кърпи и тя си взе една. Кърпата бе топла, вероятно току-що бе извадена от сушилното помещение. Мейзи зарови лице в нея, изпълнена с благодарност. „Ето това означава да си богат“, помисли си, „купища топли кърпи — винаги, когато имаш нужда от такова нещо“. Изсуши голите си ръце и пазвата си.
— Кои са тези на снимката? — попита.
— Майка ми и сестра ми. Сестра ми се роди след смъртта на баща ми.
— Как се казва?
— Дороти. Наричам я, „Доти“ и много я обичам.
— А къде живеят?
— Във Фолкстън, край морето.
Мейзи се запита дали някога ще се запознае с тях.
Хю издърпа стола пред бюрото и я накара да седне. Коленичи пред нея, събу й обувките и изсуши краката й с друга кърпа. Тя затвори очи. Докосването на меката, топла материя до стъпалата й бе изключително приятно.
Роклята й бе подгизнала и Мейзи започна да трепери. Хю свали палтото и обувките си. Мейзи бе наясно, че не може да се изсуши, ако не съблече роклята си. Долните й дрехи бяха съвсем благоприлични. Не носеше кюлоти — само богатите жени ги ползваха — но имаше дълга до петите фуста, както и долна риза. Подтиквана от импулсивно решение, тя се изправи, обърна се с гръб към Хю и помоли:
11
В богатите частни домове — странична или задна врата, използвана от продавачи и прислуга, които не се допускат през парадния вход. — Б.пр.