Лицето й се проясни.
— Огъста така и не съобщи името й на никого.
Той се поколеба, след което изтърси, без да смекчава думите си:
— Тя не е „окаяна“ жена.
Майка му се засрами: мъжете никога не говореха за неща като проституцията с майките си.
— Разбирам — каза и отклони погледа си.
Хю продължи:
— Вярно е, че е от нисшата класа. Освен това е еврейка. — Стрелна с очи лицето й и забеляза, че се е стреснала, но все пак не е ужасена. — Но не е нищо повече, не е по-лоша. В действителност…
Замълча за мига; притесняваше се.
Тя го подкани:
— Продължавай.
— Всъщност, тя беше девица.
Майка му се изчерви.
— Съжалявам, че ти говоря за тези неща, майко — извини се той. — Но ако не го направя, ще знаеш само версията на леля Огъста.
Тя преглътна.
— Привързан ли бе към нея, Хю?
— Много. — Усети, че очите му се изпълват със сълзи. — Не разбирам защо изчезна така. Нямам представа къде е отишла. Така и не узнах адреса й. Разпитах в конюшнята, където работеше, както и в „Аргайл Румс“, където я срещнах за първи път. Соли Грийнборн също я харесваше, но той е не по-малко озадачен от мен самия. Тонио Силва познаваше приятелката й Ейприл, обаче Тонио се върна в Южна Америка, а аз не мога да намеря Ейприл.
— Колко тайнствено.
— Сигурен съм, че леля Огъста го е уредила по някакъв начин.
— Не се и съмнявам. Не мога да си представя как точно, но тя е ужасно лукава и прикрита. Ти обаче трябва да насочиш усилията си към бъдещето, Хю. Бостън ще бъде голяма възможност за теб. Трябва да работиш упорито и добросъвестно.
— Мейзи наистина е изключително момиче, майко.
Виждаше се, че тя не му вярва. Каза му:
— Обаче ще я забравиш.
— Съмнявам се, че някога ще успея.
Майка му го целуна по челото.
— Ще успееш. Обещавам ти.
II
На стената на таванската стаичка, която Мейзи делеше с Ейприл, имаше само една картина: твърде ярък цирков плакат, на който бе изобразена Мейзи в отрупано с пайети трико, застанала на гърба на галопиращ кон. Отдолу с червени букви бе изписано: „Поразителната Мейзи“. Картината не отговаряше особено точно на действителността — в цирка всъщност нямаше бели коне, а и краката на Мейзи не бяха толкова дълги. Въпреки това тя много обичаше плаката, който бе единственият й сувенир от онези дни.
Освен него в стаята имаше само тясно легло, умивалник, един стол и табуретка с три крачета. Дрехите на момичетата висяха на пирони, забити в стената. Мръсотията по стъклото на прозореца заместваше пердетата. Опитваха се да поддържат мястото чисто, но бе невъзможно. От комина падаха сажди, през процепите между дъските на пода излизаха мишки, а от пукнатините между черчевето и тухлената стена нахлуваха прахоляк и всякакви насекоми. Днес валеше и от перваза и една пролука на тавана капеше вода.
В момента Мейзи се обличаше. Днес бе Рош Ашана15, денят, когато се отваряше Книгата на живота. По това време на годината тя винаги се чудеше какво ли ще бъде записано за нея в Книгата. Не се молеше истински, но усещаше тържествеността и изпитваше надежда, че на нейната страница има нещо хубаво.
Ейприл бе отишла да приготви чай в общата кухня, но сега се върна обратно в стаята. Нахлу с вестник в ръката.
— Това си ти, Мейзи, това си ти! — възкликна.
— Какво?
— В „Лойдс уикли нюз“! Чуй това: „Госпожица Мейзи Робинсън, преди това позната като Мириам Рабиновиц. Ако госпожица Робинсън се свърже с господата Голдман и Джей, адвокати, в адвокатска колегия «Грей», ще научи нещо благоприятно“. Трябва да си ти!
Сърцето на Мейзи започна да бие по-бързо, но изражението й бе сурово, а гласът й — студен.
— Това е Хю — заяви. — Няма да отида!
Ейприл като че ли се разочарова.
— Може да си наследила пари от някой отдавна забравен роднина.
— Може и да съм кралицата на Монголия, но няма да извървя пеша целия път до „Грей“, за да проверя нещо толкова малко вероятно.
Тонът й бе пренебрежителен, но сърцето я болеше. Мислеше за Хю всеки ден и всяка нощ, и се чувстваше ужасно. Едва го познаваше — но бе невъзможно да го забрави.
Независимо от това, бе решена да опита. Знаеше, че я е издирвал. Ходеше в „Аргайл Румс“ всяка вечер, не оставяше на мира собственика на конюшнята, Самълс, а освен това я бе търсил в половината къщи, предлагащи евтини квартири в Лондон. После обаче изведнъж бе престанал. Мейзи реши, че се е отказал. В момента обаче й се струваше, че просто е променил тактиката си и се опитва да се свърже с нея чрез обяви във вестника. Много бе трудно да го отбягва, когато той я диреше така упорито, а пък тя толкова силно искаше да го види отново. Мейзи обаче бе взела решението си. Обичаше го твърде силно, за да го съсипе.
15
Рош Ашана — еврейската Нова година. Според преданието в дните на Рош Ашана Бог отбелязва в Книгата на живота каква съдба очаква всеки през настъпващата година. — Бел.прев.