— Нека предаде почитанията ми на госпожа Грийнборн, а също — че с удоволствие ще се присъединя към тях за вечеря.
Хастед се поклони и се оттегли.
Биатрис отбеляза:
— Божичко, нима ще вечеряш със семейството на Соломон Грийнборн? Това е прекрасно!
Хю се изненада.
— Не очаквам да е прекрасно — отвърна той. — Навремето със Соли бяхме в едно училище и винаги съм го харесвал, но покана за вечеря с него никога не е била кой знае каква привилегия.
— Да, обаче сега е — заяви Биатрис.
— Соли се ожени за истинска фъртуна — обясни Уилям. — Госпожа Грийнборн обожава да организира забавления. Нейните приеми са най-добрите в Лондон.
— Те са част от кръга „Марлборо“16. — Тонът на Биатрис бе изпълнен със страхопочитание. — Приятели са с принца на Уелс!
Годеникът на Клемънтайн, Хари, дочу разговора им и отсече възмутено:
— Не мога да си представя накъде отива английското общество, щом наследникът на трона предпочита евреи пред християни!
— Така ли? — запита Хю. — Аз пък трябва да призная, че никога не съм разбирал защо хората не харесват евреи.
— Не мога да ги понасям! — заяви Хари.
— Е, жените се в семейство на банкери, така че ще срещате страшно много евреи занапред.
Хари като че ли леко се засегна.
Намеси се Уилям:
— Огъста не одобрява целия кръг „Марлборо“ — и евреите, и останалите. Очевидно моралът им не е такъв, какъвто би трябвало да бъде.
Хю подметна:
— И се обзалагам, че не канят Огъста на забавите си.
Биатрис се разкикоти, а Уилям отвърна:
— Определено не!
— Е — завърши Хю, — нямам търпение да се срещна с госпожа Грийнборн.
На улица „Пикадили“ се редяха предимно дворци. В осем часа в мразовитата януарска вечер там имаше много движение — по улицата трескаво се носеха карети и файтони-таксита, а по осветените от газени фенери тротоари вървяха тълпи мъже, облечени като Хю — с фракове и бели папионки, жени с кадифени пелерини и кожени яки и силно гримирани проститутки от двата пола.
Хю крачеше, дълбоко замислен. Огъста се бе държала непреклонно и враждебно с него — както винаги. Той бе хранил слаба надежда, че е възможно да е омекнала малко, но това не се бе случило. Освен това тя все още бе матриархът, следователно да бъдеш неин враг означаваше да си в лоши отношения и със семейството.
Ситуацията в банката бе по-добра. Работата принуждаваше мъжете да са по-обективни. Огъста неминуемо щеше да опита да попречи на напредъка му там, но на онази територия той имаше повече шансове да се защити. Тя знаеше как да манипулира хората, но бе напълно безпомощна в невежеството си по отношение на банкерството.
Като направи равносметка, прецени, че днешният ден не бе протекъл зле. Сега очакваше с нетърпение една спокойна вечер с приятели.
Когато Хю замина за Америка, Соли Грийнборн живееше с баща си Бен в една грамадна къща с гледка към „Грийн парк“. Сега Соли имаше собствено жилище, малко по-надолу по същата улица, почти толкова внушително като дома на баща му. Хю влезе през величествената входна врата и се озова в просторно фоайе, облицовано със зелен мрамор. Спря да разгледа по-внимателно широкото екстравагантно стълбище от оранжево-черен мрамор. Госпожа Грийнборн очевидно имаше нещо общо с Огъста: нито една от двете не вярваше в излишната сдържаност.
Във фоайето го посрещнаха главният прислужник и двама лакеи. Главният прислужник пое шапката му, след което веднага я предаде на единия лакей, а вторият поведе Хю нагоре по стълбището. Когато се озова на площадката на върха на стълбите, хвърли поглед през една отворена врата и видя бална зала с гладък полиран паркет и дълга редица закрити със завеси прозорци. После бе въведен в салона.
Хю не бе кой знае какъв специалист на тема обзавеждане, но веднага разпозна бляскавия разточителен стил Луи XVI. Таванът бе богато украсен с гипсови орнаменти, в стените бяха вградени панели, покрити с най-фини текстилни тапети на релефни шарки, а позлатените крака на масите и столовете бяха толкова тънки, че сякаш всеки момент щяха да се прекършат. Стаята бе решена в жълто, оранжево-червено, златисто и зелено. Хю предполагаше, че по-старомодните и държащи на благоприличието хора биха казали, че е твърде просташка. Това обаче би било само прикритие за завистта им. В действителност помещението имаше чувствено излъчване. То бе място, в което невероятно богати хора правеха каквото си поискат.
16
Marlborough Set — социална клика от модерни мъже и жени около уелския принц Албърт Едуард, именувана така заради резиденцията на принца, Марлборо Хаус. — Б.пр.