— Добре, засега нищо не знам. Но идеята е подходяща.
— Между другото, твоята идея относно Бай като специалист по антиквариата също си я бива.
— Добре, добре — прекъсна го поласканият Турецки. — В понеделник не черпя… Къде да те намеря, като се върна? Аз не разполагам с техния определител.
— Ще ти се обадя. Но все пак ще ми разкажеш за вчерашното си ходене у Бай. Трябва, Саша, трябва.
При срещата си с Турецки Павел Павлович Дегтярьов, висок и строен младеж, светлокос и с розови бузи, бе изключително любезен. Като научи, че следовател от Главната прокуратура го моли за среща, а той прекрасно разбираше какво значи да те „помолят“, особено от подобни учреждения, започна трескаво да си припомня какво е минало през него напоследък. Уж всичко бе чисто. Освен… Къде беше тази дамичка? Пал Палич, както го наричаха глезено колегите му и дори някои външни хора заради изисканата му любезност и липсата на оскърбителна надутост в маниерите и гласа му, започна да рови в тефтера си на буква „К“. Намери я, Кисота. Към тази дамичка го бе „прикрепил“ началникът на смяната, каза му, че не се изисква проверка на нейните клиенти. Така си беше — веднъж, два пъти и тръгна. Началникът му не го закачи повече и всички отношения с Кисота се осъществяваха директно. Например тя позвъняваше и предупреждаваше, че еди-кога си ще изпраща клиент за този и този полет. Ако той беше на смяна, просто завеждаше клиента до някое свободно гише и му оформяше документите. Случвало се е да идва специално, ако този ден почива.
34
Пал Палич добре знаеше официалната длъжност на Кисота. За неофициалната само можеше да се досеща, макар да не представляваше кой знае каква тайна: по същество ведомството е едно, само канторите са различни. И шефовете са различни, всеки си командва своите работи. А понякога тези работи се пресичаха — и ставаше една!… Ето, както и този път, изглежда.
Дегтярьов се обади на Кисота и съобщи, че са го търсили от прокуратурата. От само себе си възникваше въпросът: какво да правим?
Кисота помисли малко и нареди да казва истината. Тоест както си е било. Тя му е позвънила, докарала е клиента си и той, знаейки за пълномощията й, пуснал господина без проверка. Толкоз. Откъде се познават? Снегирьов, началникът на смяната, ги запознал.
— Но аз нищо не знам за вашите пълномощия — опитваше да изхитрува Дегтярьов, защото официално наистина не знаеше.
— Не се прави на глупак, Пал Палич — усмихна се Кисота. — Можеш да казваш, че знаеш от началника. ФСС3 стига ли ти? След срещата ми позвъни пак да разкажеш за какво е станало дума. — И тя затвори телефона.
Дегтярьов очакваше някой досаден старчок, сигурно в Главната прокуратура са се събрали само стари тузари, и бе малко разочарован, като видя съвсем нормален мъж някъде под четирийсетте, дори връстник — Дегтярьов скоро стана на трийсет и пет. Държеше се съвсем обикновено и дори бе донякъде приятен. Но… Митничарят си представяше много добре какво може да се крие зад любезността, какъв печен тип може да стои насреща му. Затова бе крайно предпазлив, но не чак толкова, че да забележи събеседникът му.
Излезе, че Дегтярьов е познал причината за неочакваната визита: Главна прокуратура много се интересуваше именно от клиента на Кисота. Какво е известно за него, как изглежда, какво носел, проверяван ли е и прочие в този дух. Отговорите не го затрудняваха. Както се уговориха, Дегтярьов назова името на Кисота, отговорен служител в Министерството на културата, а също… — Той се усмихна многозначително, без да назовава ведомството, но като че ли го показа с мимика. Дали Дегтярьов надцени умствените способности на събеседника си, или онзи се преструваше, но не разбра за какво ведомство става дума. Точно така се изрази.
— Господи, ами ФСС! — засмя се Дегтярьов.
— А, така ли! — Турецки някак изведнъж се умърлуши и помълча, после внезапно зададе напълно идиотски въпрос: — А тя всеки път ли си показва служебната карта? От Федералната служба за сигурност, както казвате?
— Разбира се, че не, мигар трябва? — Дегтярьов бе искрено учуден от несхватливостта на следователя.
— Ами да! Ако примерно преди една година е изгонена от органите, да речем… не за полова разпуснатост, а поради служебно несъответствие? Тя изпъдена, а вие не знаете. Така с ваша помощ тя прекарва през границата контрабандни стоки. Не съм ли прав?