Сега тези платна увлякоха истинския експерт по въпросите на антиквариата, Леонид Сергеевич Кругликов, началник на 3-ти сектор 2-ри отдел, който бе пристигнал заедно с Романова. За приятелите си беше просто Льоня и външността му напълно отговаряше на неговата фамилия. Беше закръгленичък и леко оплешивял. И съвсем не приличаше на опитен следовател от отдела за борба й обирите на художествени и други ценности, по-скоро напомняше второразреден изкуствовед от още по-второразреден провинциален музей, носещ името на героя от гражданската война Сидор Пидопригора. Но Льоня наистина беше и добър детектив, и отличен специалист. Лошото бе, че като преровиха цялата библиотека при стареца, не откриха каталог или поне списък на картините в жилището. Липсваше изходната точка. И тъкмо затова не беше възможно да установят какви произведения са откраднати. За да не губят ценно време, Кругликов засега сам съставяше подробен каталог на наличните картини. И колкото повече се потапяше в този почти затворен за чуждите очи свят на изкуството, толкова повече се писваше: отдавна не беше срещал такова фантастично богатство. Как могат да се съберат такива шедьоври, с какви луди пари — той нямаше отговор на този въпрос.
С много малки изключения почти всички следователи от прокуратурата и от МУР, които от десетилетия бяха непосредствено навързани във всекидневната си работа, можеха да общуват свойски помежду си, без чинове и официални обръщения. Ето и сега, като влезе в стаята, където Кругликов пълзеше с лупа между разположените по пода картини, Турецки се загледа в увлекателната работа пи спеца и отбеляза:
— Направо умираш от кеф! И за дълго ли?
— А, ти ли си? — Кругликов прекъсна за миг съзерцаването на поредния подпис на художник и дойде на себе си. — Саша, чудеса наистина! Защо ли всичко тук се е пазело навито на руло? Да ме убиеш, не мога да ти кажа…
— Ако е приготвено за продан? Или за изнасяне от страната? — предположи Турецки.
— Изпуска ли се такова нещо! Та това са държавни ценности! Никоя митница…
— Хайде, хайде — усмихна се Турецки. — Както знаеш, нашата митница най-често пропуска подобна стока. А Верешчагиновците1, Льоня, се свършиха. Така че приключвай. Принуден съм да поема случая, Костя ме накара, нищо не може да се направи. А засега цялото имущество ще трябва да се запечата.
— Боя се, че за мен ще има още много, много работа… Време с да си ходим, нали?
— Теб специално не те гоня. Като приключиш, заедно с този Полунин, участъковия и свидетелите, заключете и запечатайте вратата. И съответно оформете всичко. Имам и конкретна задача: постарай се да определиш на кого са принадлежали по-рано всички тези картини — на частни колекционери ли, на някои музеи ли. Трябва ти изходна точка, от която да тръгнеш, нали разбираш? А при вас сигурно имате някакви свои списъци, каталози, база данни и прочие. Провери веднага поне най-ценните според теб неща. А аз ще тръгвам. Довиждане, ваше степенство.
Юристът Кругликов имаше и кандидатска степен по изкуствознание, което предизвикваше постоянните задявки на колегите му оперативни работници.
Вървейки по коридора, Турецки изведнъж клекна пред леко притворената вратичка на гардероба. Започна да разглежда от разни ъгли паркета със слънчевите зайчета, които падаха от кухненския прозорец. После извика криминолога и му предложи да се заеме с това пространство от пода — забелязваше се ясна диря. Чия?
В това време на входната врата се позвъни. Следователят се надигна, извика с ръка Полунин, застана от другата страна и отключи.
На прага стоеше Грязнов — собственик на частно детективско бюро „Глория“, което в превод на руски означава „Слава“, с други думи, скромното име на собственика на бюрото — Вячеслав Иванович.
— Здравейте, моите уважения… — Турецки позна на прага своя стар приятел, бивш служител на МУР, минал изпод солидното крило на Александра Ивановна в оставка. Разбира се, заслугата не беше нейна. Просто така се стекоха обстоятелствата. Слава трябваше да реши: или-или. И той избра второто „или“.
— И моите също. — Грязнов озадачено го погледна. — Не ме ли очаквахте?
— Заповядай — с приветлив, широк жест го покани Турецки. — Съвсем навреме идваш, очаква те любимото ти блюдо.