— Благодаря за доверието. Ще се постарая да го оправдая. — Той впи устни в нейните и като се отдръпна, пое дълбоко дъх. — Идвам…
Така изкараха до пладне. В почивките между прегръдките и заглушените от целувките й стонове Карина пиеше шампанско. Саша се задоволяваше с кратки дръпвания от цигарата.
Грязнови се занимаваха със своите си неща, не ги отвличаха, не им даваха приятелски съвети, не ги викаха за компания.
Саша попита Карина чувала ли е фамилията Бай?
— Да, естествено — отвърна тя спокойно, като за нещо незначително. — Казва се Виталий Александрович. Дори обещах на Нинка да ти разкажа всичко, каквото знам за него. Сега ли искаш да чуеш? Но никак не ми се иска да развалям нито твоето, нито моето настроение, толкова ни е хубаво… Може би ще дойдеш у нас?
— Може би вечерта… Разбираш ли, не съм сигурен, че през деня няма да възникнат срочни работи. — Той се намръщи от неясни предчувствия. — Пък и трябва да се отбия на едно място… По служба, честна дума.
— Вярвам ти — въздъхна тя. — Правилно, всичко някога свършва. Какво пък, ще се наложи да ти разказвам. Щом съм обещала.
— Карина, не се обиждай! Кълна ти се, това е свързано с убийството. Костя ни даде почивка, но съм сигурен, че ще ни снесе нещо. Той не може по друг начин, не го познаваш? Ако искаш, вечерта наистина можем да се срещнем пак.
— Ще видим — философски отбеляза тя. — Но за всеки случай ще ти разкажа.
28.
Виталий Александрович Бай забеляза Карина преди година, когато се състоя първата им среща. Делова, естествено. Сега Бай не помнеше кой го насочи към нея, но беше в Дома на киното на някаква премиера. „Ето — рече спътникът на Виталий, — обърни внимание на тази ефектна млада вдовица.“ По-късно научи, че мъжът на Карина е бил голям и сигурно много богат бизнесмен, от когото са се избавили или конкурентите, или органите, имитирайки пак конкуренцията.2 Съмнителна работа. Малцина знаеха подробностите.
Още същата вечер Бай видя вдовицата, но вече в компанията на едър рижокос мъж и слабовата девица в ресторанта на „Василиевска“ Бай хареса Карина. Но още повече му хареса, че в дома си тази пикантна вдовичка има няколко много заслужаващи внимание платна, получени в наследство от мъжа й, както го осведоми неговият спътник.
Точно последното тласна Бай към решителната стъпка. Най-лесно бе да научи домашния й телефон и още на сутринта й позвъни. С проникновено-сладникав глас, той умееше това, Виталий обясни целта на позвъняването си: че наскоро е бил възхитен и буквално покорен от красотата й, съобщи й накратко и за пристрастията си, най-накрая я помоли да му даде възможност да й се полюбува още веднъж, а също и на шедьоврите в дома й, така че вдовичката не устоя на натиска му.
Във всички ситуации Бай се спасяваше с хумор. Може би Карина наистина бе очаквала принца, но като го видя — огромен и отпуснат, — в очите й веднага премина разочарование, което Виталий отбеляза на мига. Но когато искаше, той се отличаваше с такава изискана любезност, с такава широка, макар и специфична ерудиция и заразително веселие, че дори хората с опит приемаха всичко за чиста монета. Как ще устои някаква вдовичка, забогатяла най-неочаквано. Той направо я омагьоса със знанията, остроумието и твърде критичното отношение към собствената си персона. И не правеше никакви съмнителни попълзновения. Нищо повече от изключително дружески интерес и съчувствие.
Хареса „картинките“ й. Покойникът нищо не е разбирал от изкуство, естествено, но или е имал добър съветник, или не го е подвело спонтанно заложеното от природата чувство за красота. Във всеки случай тези картини и етюди на младите Юон, Грабар, Кончаловски, пълни с небе, пролет и въздух, днес биха предизвикали несъмнен интерес сред любителите на руската живопис от първото десетилетие на двайсети век. Имаше смисъл да се пазари, защото, както Бай разбра бързо, Карина няма съветници в тази област, а се интересуваше само от нарисуваното.
За миг си представи дори какъв смях ще падне, ако купи на Измайловската изложба-базар петнайсет „сюжетни платна“, където всичко изобразено е от ясно по-ясно: ето църква, дере, река и така нататък, при това ще плати за тях жълти копейки — и може да предложи на вдовицата изгоден чейндж. Например: той на нея — петнайсет платна в красиви рамки, тя на него — тези десет, рамките може да си ги запази. А? Народът ще си умре от смях!