— Понякога си мисля, че сме станали чисто и просто хора на насилието. — И реторично запита: — Къде ли започва мисълта за убийството?
Макар че не очакваше отговор, Брус й го предложи:
— Като имам предвид в каква област работиш, мамо, съм изненадан от въпроса ти. Тя исторически започва с вземане на опиат. Оттук води произхода си и самата дума убиец11. Идва от арабското „хашиш“ или консуматор на хашиш, и през периода от единайсти до тринайсти век членовете на една ислямска секта — низари исмаили — са взимали хашиш преди акции на религиозен тероризъм.
Силия се по дразни:
— Ако не знам, то е, защото според фармацевтиката хашишът не е лекарство.
— Навремето е било — спокойно възрази Брус. — При това не много отдавна. Психиатрите са го използвали против амнезия, но се отказали, защото не постигнали желаните резултати.
— Я го виж това младо поколение! — изненада се Андрю, а Лайза гледаше брат си с възхищение и респект.
Новата 1976 година предложи една приятна интерлюдия през февруари със сватбата на Джулиет Хоторн и Дуайт Гудсмит — младежът, когото Андрю и Силия видяха и харесаха на вечерята у семейство Хоторн преди година. На Дуайт, завършил наскоро правния факултет в Харвард, предстоеше да започне работа в Ню Йорк, където щяха да живеят с Джулиет.
Сватбеното тържество бе разкошно и разточително. Поканени бяха триста и петдесет души, сред които Силия и Андрю.
— В края на краищата това е единствената сватба, на която ще бъда майка на булката, или поне се надявам, че ще е единствената — шеговито каза Лилиан на Силия.
Преди това тя бе споделила тревогата си, че Джулиет сключва брак още много млада, двайсетгодишна, две години преди да завърши колежа. В деня на сватбата обаче Сам и Лилиан сияеха от щастие — явно бяха пропъдили от ума си безпокойството за Джулиет, и според Силия съвсем основателно. Тя се възхищаваше на младоженците — интелигентни и талантливи, същевременно скромни и непосредствени деца — и беше убедена, че бракът им ще бъде сполучлив.
През май същата година излезе книгата Лекарствената вълна в Северна и Латинска Америка, която събуди жив интерес у Силия.
Привлякло вниманието на широки обществени кръгове, това издание документираше срамния факт, че американските и други фармацевтични фирми, търгуващи в Латинска Америка, не предупреждават за страничните явления на продаваните от тях лекарства с рецепта — нещо, което се изисква по закон в страни с по-развита система на здравеопазване. В книгата бе описана и документирана практиката, която Силия през периода на външнотърговската си дейност лично бе наблюдавала и бе критикувала на заседания във „Фелдинг-Рот“.
Изданието се различаваше по тон от обичайните злостни атаки към фармацевтичната промишленост, благодарение на научната издържаност и задълбоченост, проявена от автора, доктор Милтън Силвърман, фармаколог и член на академичното тяло на Калифорнийския университет в Сан Франциско. Малко преди излизането на труда му доктор Силвърман се бе явявал като свидетел пред една комисия на Конгреса, посрещнат с голямо уважение от страна на публиката. По мнение на Силия тази книга бе още едно предупреждение, че фармацевтичната промишленост трябва да спазва и морални принципи, наред със задълженията си пред закона.
Тя купи няколко броя от „Лекарствената вълна в Северна и Латинска Америка“ и ги изпрати на ръководителите на компанията, които реагираха според очакванията й. Типичен бе писменият отзив на Сам Хоторн:
„По принцип споделям схващанията на Силвърман, които са и твои. Ако трябва да се правят промени обаче, е необходимо всеобхватно споразумение. Нито една компания не би могла да си позволи заемане на неизгодна позиция в сравнение с конкуретните фирми, особено що се отнася до нас, поради деликатното ни финансово положение в момента“.
За Силия това съображение изглеждаше само благовиден претекст, макар че не го оспори, убедена предварително в неуспеха си.
Приятелският тон в бележката на Лорд силно изненада Силия:
„Благодаря за книгата. Съгласен съм, че трябва да настъпят промени, но съм сигурен, че нашите началници ще ритат против тях, докато бъдат принудени с пистолет в гърба да преразгледат порочната си практика. Но не се спирайте! Аз ще помагам, колкото мога.“
Напоследък директорът на научните изследвания доста е поомекнал, мислеше Силия. Тя си спомни, че когато преди тринайсет години му бе изпратила един брой от „Женската мистика“, той й я върна рязко — „боклук“. Може би еволюцията му се дължеше на новото обстоятелство, че на сегашния й висок пост в компанията би могъл да я използува за свой съюзник.