— Отиде ли си жената, която разговаря с мен?
Той отговори положително и председателката нареди на младия човек:
— Искам да организирате пресконференция утре сутрин, колкото е възможно по-рано. Кажете, че случаят е спешен, въпрос на живот и смърт, засягащ болници и пациенти. На всяка цена доведете хора от телевизионните компании и телеграфните агенции. На пресконференцията ще прочетем съобщение, което започвам да пиша сега. Някой ще трябва да работи нощес, за да…
Енергичните, ясни указания продължиха. На следващата сутрин в десет часа пресконференцията бе открита.
Пред репортерите и камерите доктор Стейвли описа проблема, свързан с интравенозната течност, който бе разисквала предишния ден със Силия — банките, заразени с бактерии и последвалата септикемия, вероятна причина за няколко смъртни случая. Лидерът на „Граждани за безопасна медицина“ не спомена нито за Силия, нито за информацията, която бе получила от нея, че УХЛ е взело решение да забрани по-нататъшното използване на доставената от въпросната компания интравенозна течност, което щеше да бъде оповестено в понеделник.
Тъкмо обратното. Стейвли заяви:
— „Граждани за безопасна медицина“ осъжда бездействието на Управлението за храни и лекарства и на производителя на тази смъртоносна течност. Прочие ние настояваме, да, настояваме! — всички количества от доставената интравенозна течност да бъдат забранени за употреба и иззети…
Ефектът бе мигновен. Основните телевизионни компании предадоха новината във вечерната централна емисия, а на следващия ден неделните издания на вестниците публикуваха подробности на челно място и в много случаи със снимков материал — Стейвли по време на пресконференцията, разпространена от Асошиейтед прес. В понеделник, когато УХЛ оповести своето изявление, повечето репортери, без да си правят труд да проверяват, започнаха репортажите си: „Днес, откликвайки веднага на настояването на доктор Мод Стейвли и нейната организация «Граждани за безопасна медицина», УХЛ обяви забрана върху по-нататъшното използване от болниците на…“
Този блестящ удар на „Граждани за безопасна медицина“ скоро след това се използва като основен мотив в една изпратена по пощата брошура, с която се искаха парични помощи от спонсори и дарители.
Силия проследи хода на събитията с известно смущение и не каза никому за своето негласно участие. Тя получи добър урок. Разбра, че е проявила глупава недискретност, използвана много добре от една майсторка на тактиката.
11
За голяма изненада на Силия, никъде в централата на „Фелдинг-Рот“ не можа да се намери копие от стенограмата на съдебния процес за монтаина в Австралия. А правният отдел на компанията не откри нито един екземпляр в Съединените щати. Имаше много информации, съставени върху стенограмата, но искаше да прочете пълния текст от край до край. Явно Мод Стейвли разполагаше с копие, но Силия не искаше да се обръща към „Граждани за безопасно лечение“ и разпореди на правния отдел да помоли партнираща юридическа фирма да им изпрати един комплект от протоколите с въздушна поща.
Междувременно предстоеше да се вършат много други неща. Програмата за пускане монтаина на пазара бе в трескава подготовка, понеже наближаваше крайният срок — февруари. Силия с помощта на заместника си Бил Инграм вече бе изразходвала за нея няколко милиона долара. За идните месеци имаше на разположение още средства.
Грижливо разработени реклами — скъпи цветни диплянки от четири страници — се появяваха в най-различни медицински списания, а на лекарите и аптекарите в цялата страна сеизпращаше по пощата лавина от рекламни материали. Между тях имаше една касета със запис от едната страна на чудесната Wiegenlied12 от Брамс, а на другата — клинично описание на монтаина. Успоредно с рекламната дейност в печата и по пощата търговските пътници оставяха на писалищата на лекарите хиляди опаковки монтаин като мостри, заедно с дребни спортни принадлежности за голф и маркери, на които беше напечатано „монтаин“.
На всички равнища в компанията, както при пускането на всеки нов препарат, цареше смесица от шеги, нервно напрежение и надежди.
Новините от изследователския институт в Харлоу също будеха оптимизъм, дори в по-голям мащаб. Там като че ли научният екип на Мартин Пийт-Смит бе успял да превъзмогне бариерата, която им бе пречила толкова време. Нямаше подробности — отчетът на Мартин бе кратък и само в общи линии, но личеше, че са надвили трудността, за която преди осемнайсет месеца доктор Рао Састри спомена в разговора със Силия: „Не разполагаме с методи за по-нататъшни изследвания. Може би след десет години…“