Активната съставка на пептид 7, наподобяваща бели кристалчета, щеше да се произвежда в Ирландия. Мястото на новия завод бе вече определено и архитектите бързаха да завършат проектите. Това щеше да бъде първият производствен център на „Фелдинг-Рот“ в областта на молекулярната биология. В него се предвиждаше площ за химико-технологичната база за хексин W, която щеше да се разработи по-късно.
Последният стадий в производството на пептид 7, вече като готов разтвор за зареждане, се планираше да бъде в един завод на „Фелдинг-Рот“ в Пуерто Рико. Там щяха да се доставят пластмасовите флакончета, произведени от друга фирма. Прехвърлянето на производствения процес извън пределите на Съединените щати осигуряваше големи данъчни предимства.
За изпълнение на цялостния проект се налагаха огромни капиталовложения, които след съмнения и спорове бяха одобрени от дирекционния съвет. Веднъж, когато вечеряха с Андрю, Силия му обясни съмненията си:
— Работата е в това, че нямаме пари. Всичко ще се прави със заеми и ако проектът пропадне, „Фелдинг-Рот“ ще го последва. Но всички са съгласни, че трябва да започнем. Заложили сме на карта бъдещето на компанията и се ръководим от принципа „сега или никога“.
Приеха се и други решения, от по-малък мащаб, но важни. Едно от тях се отнасяше до името на лекарството.
Рекламната агенция на „Фелдинг-Рот“, все още „Куодрил-Браун“ в Ню Йорк, предприе скъпо цялостно проучване. Издирени бяха наименованията на всички препарати от този род, а новите предложения бяха щателно обсъдени и много от тях — отхвърлени. Най-сетне след неколкомесечна работа в централата на „Фелдинг-Рот“ бе насрочено обсъждане на резултатите. От страна на компанията участваха Силия, Бил Инграм и още пет-шест други специалисти.
Агенцията бе представена от малък състав начело с Хауард Блейдън, вече президент на „Куодрил-Браун“, който бе дошъл, както се изрази той, „най-много заради доброто старо време“. Преди да започнат работа, Силия, Инграм и Блейдън си спомниха за тяхното заседание преди шестнайсет години, завършило с проект „щастливото мамче“ за ню хелтотерм, препарат, който все още постоянно се търсеше и осигуряваше добра печалба.
В заседателната зала на дирекционния съвет бяха наредени постаменти и табла, представящи осем проекта за името на препарата. Те се обсъждаха последователно и в няколко стилистични варианта.
— Между избраните от нас възможности фигурират имена, свързани с мозъка и с човешкото възприятие-обясни отговорен служител на агенцията.
Един след друг бяха обсъдени проектите за аперцеп, компре, персип и брейно. Посочено бе, че първите три са образувани на основата на думите „apperception“16, „comprehension“17 и „percipience“18.
Четвъртото предложение бе незабавно оттеглено, щом Бил Инграм намери сходство с името на домакинския препарат „Дрейно“.
— Много ми е неудобно — обади се Блейдън. — Не мога да си обясня как можахме да допуснем това. Няма да се оправдавам, моля за извинение.
Предложиха се имена, както каза специалистът от агенцията, „напомнящи нещо светло, блясъка на висока интелигентност“ — арджънт и нитид.
Други две предложения бяха джинъс и компен. Представителят на агенцията обясни, че второто подсказвало за препарат, който компенсира нещо липсващо.
Последва едночасова дискусия. Бил Инграм харесваше аперцеп, не приемаше нитид, а за останалите не можеше да каже нито „да“, нито „не“. Трима души от „Фелдинг-Рот“ подкрепиха предложението за арджънт. Блейдън изрази предпочитание към компен. Силия, облегната в креслото, като слушаше другите, ги остави да поспорят, даже по едно време й дойде наум, че това струва хиляди долари на компанията.
Най-накрая Блейдън реши да я запита:
— Какво е вашето мнение, госпожо Джордан? В миналото вие давахте блестящи идеи.
— Чудя се защо да не наречем новото лекарство пептид 7 — отговори тя.
Единствено Инграм, който добре познаваше Силия и бе на най-висок пост, си позволи да се засмее на глас.
Блейдън се поколеба, после на устните му бавно се изписа усмивка:
— Госпожо Джордан, мисля, че предложението ви не може да се нарече другояче освен великолепно!
Силия саркастично отвърна:
— Това, че го прави клиентът, не значи от само себе си, че е великолепно. Просто има смисъл.
След съвсем кратко обсъждане се прие търговското име да бъде пептид 7.
Изтече една година.
Клиничните изпитания на пептид 7, преминали много по-бързо, отколкото се очакваше, дадоха изключително добри резултати във Великобритания и Съединените щати. Лекарството имаше положително действие върху пациенти в напреднала възраст. Не се наблюдаваха странични явления. Всички данни в това отношение бяха изпратени до Комитета за безопасност на лекарствата в Лондон и до УХЛ във Вашингтон.