Андрю посрещна с радост новото назначение на Силия и я увери, че винаги ще й помага. Беше доволен, че тя вече се разделя с препаратите без рецепта и запази в себе си мисълта за евентуалните неудобства, които биха причинили краткотрайните раздели, наложени от новата й работа. Той, както и Силия, бе твърдо убеден: „Ще бъдем семейство за пример.“
След като поразмисли, Андрю реши, че ще използва всяка възможност да се откъсва от напрежението в своята работа и когато е възможно, ще пътува със Силия. Оставаше точно една година до четиридесетия му рожден ден и той добре си спомняше урока на Ноа Таунсенд, чието нещастие започна от преумората и прекомерното напрежение. Андрю знаеше и други лекари станали роби на професията, изолирали се от света, тръгнали против себе си и семейството си.
Той бе започнал практиката си като интернист преди единадесет години — една година, преди да се срещне със Силия и да се ожени за нея. Сега бе старши партньор. По-младият му колега, Оскар Арънс, набит, енергичен и припрян канадец с живо чувство за хумор, се бе оказал много ценно откритие и Андрю му имаше голямо доверие, радвайки се на пораждащата се между тях дружба. Третият интернист, двадесет и осем годишният Бентън Фокс бе постъпил с великолепни препоръки само преди един месец и вече се справяше успешно с работата си.
Когато Андрю каза на Силия за намерението си да пътува понякога с нея, радостта й нямаше граници. На практика той я придружаваше из Южна Америка няколко пъти годишно. Понякога, в зависимост от училищната програма, с тях идваха едното или двете деца.
Много помогнаха за това и някои щастливи обстоятелства, настъпили в дома на семейство Джордан. Уини Огъст, тяхната млада прислужничка и готвачка англичанка, изоставила отдавна плановете си да ходи в Австралия и вече след седем години станала фактически член на семейството, се омъжи през пролетта на 1967 година. Мъжът й имаше странно име — Марч6. Както казваше Уини:
— Ако трябваше да е друг някой месец, щях да се моля да не е декември.
Щом разбра, че Ханк Марч, приветлив, енергичен младеж, търси постоянно място вместо досегашната си сезонна работа, Андрю му предложи да постъпи като техен шофьор-градинар и всъщност — момче за всичко. Уини и Ханк приеха предложението с благодарност, понеже така се решаваше и квартирния им въпрос. Андрю от своя страна бе признателен на Силия, че скоро след сватбата им тя предвидливо настоя да си купят голяма къща.
Не мина много време и Ханк се оказа тъй необходим за къщата, както съпругата му — вече Уини Марч.
Андрю и Силия можеха да пътуват с или без децата, спокойни, че домът им е в сигурни ръце.
В живота на семейството се промъкна сянката на тъгата. Милдред, майката на Силия, почина след тежък астматичен пристъп. Тя склопи очи на шестдесет и една година.
Силия преживя загубата много тежко. Въпреки вниманието и грижите от страна на Андрю и децата, тя се почувства много самотна и дълго не можа да превъзмогне това състояние, което според него бе съвсем естествено.
— Наблюдавал съм го при мои пациенти — обясни той. — Смъртта на втория родител е нещо като срязване на пъпната връв с нашето минало. Колкото и възрастни да сме, докато единият от родителите ни е жив, винаги ни сгрява мисълта, че имаме на кого да се опрем. Загубим ли и двамата, разбираме, че сме останали съвсем сами.
Джанет, по-малката сестра на Силия, пристигна за погребението във Филаделфия със самолет от Близкия изток, където бе оставила презаетия си с работа съпруг-специалист по петрола, и двете си деца. След това Джанет и Силия прекараха заедно няколко дни в Мористаун и всяка от тях обеща, че в бъдеще ще си ходят по-често на гости.
6
Андрю бе очарован от красотата и атмосферата на далечните кътчета. Докато Силия бе заета с нейния латиноамерикански бизнес и регионалните ръководители на „Фелдинг-Рот“, доктор Джордан обикаляше странните лабиринти на непознати градове или уханните селца край тях. Очите му се радваха на Парк Колон в Буенос Айрес и на безбройните стада в аржентинските пампаси. Разхождаше се в Богота — столицата на Колумбия, обградена от величествената планина, където по стръмните улици шуртяха ледени ручеи от Андите и архаични магарешки каручки воюваха с автомобилите за своя дял от пътното платно. В Коста Рика разгледа Мезета Сентрал — сърцето на тази страна, и гъстите широколистни гори, в които растяха махагон и кедър. Андрю потегляше по тесните многолюдни улички в стария град на Монтевидео към долините на Уругвай, ухаещи на върбинка и ароматни растения. Ходеше из наситения с динамика Сан Паоло в Бразилия, разположен На самия ръб на Голямото скално плато, от което започваха тучни равнини с плодородна, аленочервена почва, известната тера роха.