Във фоайето я поздрави един униформен портиер.
— Добър вечер, госпожо Джордан. Хубаво ли прекарахте деня?
— Да, благодаря — а наум добави „само част от него“.
Заедно с ключа той й подаде няколко бележки. Силия ги взе и реши да ги чете после. Тръгвайки към асансьора, тя чу след себе си:
— Момент, госпожо Джордан, ето и още едно съобщение, което ми бе предадено преди няколко минути. Телефонира някакъв господин. Аз лично го записах. Няма много смисъл, но той каза, че ще го разберете.
Тя взе листчето равнодушна и изморена.
Погледа й прикова следното съобщение:
ВСИЧКО СИ ИМА ВРЕМЕ10, ВРЕМЕ ИМА И ЗА ТЪПИТЕ АМЕРИКАНЦИ, КОИТО НОСЯТ ПОДАРЪЦИ. БЛАГОДАРЯ. АЗ ПРИЕМАМ.
Съвсем непристойно и за явното неудоволствие на портиера, в тихото фоайе отекна пронизителен вик от устата на Силия:
— Ураааа!
11
Няколко дни преди разходката на Силия до Кеймбридж Сам и Лилиан Хоторн си тръгнаха за Съединените щати, но се отбиха до Париж и в събота взеха директния самолет за Ню Йорк. Затова Силия успя да се свърже с кабинета на Сам едва в понеделник към три и половина часа следобед английско време.
Щом му каза за Мартин Пийт-Смит, той възкликна:
— Възхитен съм и същевременно смаян! Силия, ти си фантастична! Как, дявол да го вземе, постигна това?
Тя очакваше въпроса и предпазливо каза:
— Не съм сигурна дали няма да се сърдиш.
И описа разговора с Мартин за парите, подчертавайки, че това е повлияло много повече от всичко друго за промяната в решението му.
На другия край на телефонната линия Сам звучно изстена:
— Ах, майка му стара! Моля те, извини ме!
После добави:
— А аз те предупреждавах да не споменаваш за пари! Как можах да допусна такава грешка!
— Ти не би могъл да знаеш — успокои го Силия. — Аз направих специално проучване и открих, че Мартин има сериозни проблеми. Между другото той ми каза, че съм била безскрупулна спрямо него.
— Няма значение! Важното е, че ти постигна онова, което искахме! Редното беше аз да го свърша, но излязох не толкова прозорлив и упорит като теб.
Тя си помисли — ти нямаше и такъв като Андрю, за да те посъветва. И го помоли:
— Сам, за бога, престани да се упрекваш! Няма за какво.
— Добре, няма. Но се заричам, че…
— Какво?
— Ако някога по нашия общ път, между теб и мен възникне различие в преценката на някой основен въпрос, ти давам право да ми напомниш за този случай и да ми повториш, че ти излезе права, а аз сбърках.
— Сигурна съм, че никога няма да стигнем дотам.
Сам мина на друга тема:
— Ти се прибираш тази седмица, нали?
— В други ден. Обичам Лондон, но повече обичам Андрю и децата.
— Много хубаво! Щом се върнеш, си вземи малко отпуск да се видиш с тях. Но след няколко седмици искам отново да отидеш в Англия. Ще има още работа по изграждането на института. Трябва да назначим административен директор. Научните качества на Мартин са много ценни и не бива да пилеем силите му за организационна и канцеларска работа.
— Съгласна съм, звучи чудесно.
— Още нещо, чудесно е, че докато бях за няколко дни в Париж миналата седмица откупих от името на „Фелдинг-Рот“ правата за разпространение в Америка на едно ново френско лекарство. Още е в експериментален етап и вероятно няма да се пусне на пазара поне две години. Но изглежда много перспективно.
— Поздравления! Избрали ли са му име?
— Да — отговори Сам. — Нарича се монтаин. По-късно ще ти разкажа подробностите.
До началото на 1973 година Силия преживя вълнуващи мигове, които я вдъхновиха с нови сили и стремежи. Тя ходи още пет пъти в Англия, като престояваше там по няколко седмици. В две от командировките й я придружи Андрю, макар че не остана с нея през цялото време, а веднъж тя взе със себе си Лайза и Брус. Докато Андрю бе в Англия, се запозна с Мартин. Двамата много си допаднаха и след време Андрю каза на Силия:
— Сега на Мартин му трябва само една съпруга като теб. Вярвам, че ще успее да си я намери.
Когато децата бяха с нея в Англия, тя ги развеждаше в свободното си време да разглеждат забележителностите на Лондон, както се изразяваше „до припадък“.
Брус, вече на дванайсет години, се оформи като голям почитател на историята. Една неделна сутрин, когато тримата вървяха край Лондонската кула, той даде следното обяснение за влечението си към историята:
— В нея има всичко, мамо, за всеки, стига да може да си го намери — добри постъпки, а също и всички грешки. Много можеш да научиш от онова, което вече е станало.