— Къде ли се е дянал?
Адам вече цял час се свиваше зад един изоставен вагон в товарната разпределителна гара, само на неколкостотин метра от хотела. Можеше свободно да наблюдава и в двете посоки. Виждаше как тръгналите на работа швейцарци се трупат за всеки влак. Към осем и двадесет реши, че навалицата е най-голяма. Провери дали иконата е на мястото си и напусна убежището си, за да се присъедини към тълпата пътуващи за работа. Спря на будката да си купи вестник. Единственият английски вестник, който се продаваше по това време сутринта, беше „Хералд Трибюн“. Лондонските вестници пристигаха с първия самолет, но Адам беше видял как „Хералд Трибюн“ пристига с влака от Париж. Преди отново да се влее в забързаната тълпа, той купи още две неща от вестникарската будка: карта на Женева и един голям шоколад „Нестле“.
Все още имаше много време, преди да се представи в консулството. Той погледна картата и се увери, че вече може да види сградата, която беше набелязал за следващо убежище. Тръгна към нея, като се стараеше винаги да е сред повече хора. Стигна до площада и продължи под навеса на един магазин, като избра най-дългия път. Вървеше близо до стената и избягваше откритите пространства. Отне му доста време, но преценката му беше безпогрешна. Стигна входа точно когато стотици богомолци излизаха от сутрешната служба.
Влезе вътре и се почувства в безопасност. „Нотр Дам“ беше главната католическа църква в града. Адам бързо се ориентира. Отправи се по страничната пътека към параклиса на Дева Мария, пусна няколко монети в една кутия за помощи, запали свещ и я сложи на свободната стойка под статуята на Божията майка. Падна на колене, но не затвори очи. Отдавна не беше праведен католик — не вярваше в Бога, освен когато беше болен, уплашен или пък летеше със самолет. След двадесетина минути със съжаление забеляза, че в катедралата са останали само шепа хора. Няколко възрастни дами в черно бяха седнали отпред на пейките, прехвърляха молитвените си броеници и монотонно пееха: „Ave Maria, gratia plena, Domine teum, Benedicta…“. Няколко туристи извиваха вратове нагоре и се възхищаваха на прекрасния купол.
Адам се надигна бавно, но очите му шареха навсякъде. Изпъна крака и тръгна към една изповедалня, закрита отчасти зад някаква колона. Малък знак на дървената стена показваше, че изповедалнята не се използва. Адам се вмъкна вътре, седна и дръпна завесата.
Първо извади от джоба на шлифера си „Хералд Трибюн“, а после шоколада. Разкъса сребристия станиол и отхапа лакомо. Започна да търси статията. Само една-две от новините на първа страница се отнасяха за Англия — повечето от статиите бяха посветени на събитията в Америка.
„Високо ли е все още съотношението 1 лира за 2,80 долара?“ — питаше едно заглавие. Погледът на Адам пробяга по по-малките заглавия и най-сетне откри търсената колона. Беше в левия долен ъгъл: „Англичанин търсен за убийството на немско момиче и таксиметров шофьор“. Адам зачете и се разтрепери, като откри, че знаят името му: „Капитан Адам Скот, наскоро прекратил службата си в Кралския Уесекски полк, се търси за… продължава на петнадесета страница“. Адам започна да отгръща големите страници. Не беше лесно в ограниченото пространство на изповедалнята. — „… разпитът от Женевската полиция във връзка със…“
— Au nom du Pere, du Fils et du Saint Esprit.9
Адам погледна стреснато нагоре и насмалко да се втурне навън. Но навикът от детството му помогна и той автоматично каза:
— Отче, благослови ме, защото съгреших и искам да се изповядам.
— Добре, синко, какъв е грехът ти? — попита свещеникът на чист английски със съвсем лек акцент.
Адам размисли бързо — свещеникът не биваше да се досети кой е той. Погледна през пролуката в завесата и обезпокоен видя двама полицаи да разпитват друг свещеник до западната врата. Дръпна плътно завесата и започна с единствения акцент, който имитираше убедително:
— Аз съм от Дъблин, отче, и снощи се запознах случайно с едно момиче в бара и я заведох в хотела ми.
— Да, синко.
— Е, едно нещо води към друго, отче.
— Какво друго, сине мой?
— Заведох я в стаята си.
— Да, сине мой.
— И тя започна да се съблича.
— И какво се случи после?
— Започна да ме съблича.