— Има два вида — започна контето, като сниши глас. — Първият е концентрат. Една ампула трябва да се разтвори в чаша вода. Стопляш ли? Двеста дози. Цената е три хиляди гущера за ампула. Печалбата е петкратна.
— Стига бе — усъмни се Митяй.
— Ти дори не си представяш какво е това! — разпалено му зашепна Доктора. — Съвсем скоро се появи. Пет хиляди пъти е по-силен от морфина. Стопляш ли?
— А вторият?
— Вторият вариант вече е разтворен, тоест в една ампула е една доза. За незабавно използване. В клубовете там и в дискотеките. Тези са по двадесет и пет гущера за ампула.
— Трябва да се пробва — каза Митяй.
— Ами давай. Аз си харесах тук един вход.
Мъжете станаха, тръгнаха бавно напред, после завиха в „Сивцев Вражек“, а после в „Староконюшени переулок“, шмугнаха се в отрупан с боклуци двор, в дъното на който имаше полутъмен черен вход.
— Хайде, браток, навивай ръкава — заповяда Митяй. — Ти ще ни бъдеш опитната маймунка.
Андрюха изгледа със страх ампулата, пълна с жълтеникава течност, и спринцовката в ръката на контето, но изпълни заповедта. Той, разбира се, се беше глезил понякога с трева, пушил я беше. Но така, от време на време. Откъде да вземе пари за постоянна употреба? Виж, досега не се беше боцкал. Дявол знае какво има в тези ампули. Ето, тоя тип говореше, че е по-силно от морфина. Той наистина не чу колко пъти. Ами ако го убият? На тоя фашист му е през оная работа, помисли той с ненавист за Митяй. Карай… Може и да е за добро. Ще се забрави и ще заспи. И няма да се събуди повече.
Но на Андрюха не му се приспа. Няколко секунди след като съдържанието на ампулата се вля във вената му, той почувства невероятен кеф. Тялото му стана безтегловно, еуфорията му завъртя главата, пред очите му заплуваха разноцветни видения. Андрюха се разхили безпричинно, искаше му се да се движи и краката му, независимо от неговата воля затанцуваха в някакъв свой ритъм.
Митяй го наблюдаваше с интерес. После двамата с Доктора още дълго разхождаха Андрюха по арбатските улички. Той все се опитваше да се лепне за минаващите момичета, за което всеки път получаваше здрав тупаник от Митяй.
— Е, бива — каза най-накрая Митяй, след като видя, че Андрюха вече идва лека-полека на себе си. — Да идем у вас — кимна той на Доктора.
— Да спра ли такси? — накани се Доктора да вдигне ръка.
— Какво, черпиш ли? — поинтересува се Митяй.
— Аз? Не, аз съм на червено — веднага даде заден ход младежът.
— Браво бе, при такъв супербизнес — и на червено! — подсмихна се Митяй. — Е, и ние сме така. Така че давай да хващаме метрото. А на такси ще откарам стоката.
В претъпкания вагон на влака Митяй се наби сред тълпата, като държеше здраво за лакътя Андрюха и остави Доктора зад себе си. Разделяше ги плътно трамбованата човешка маса.
— Какво, освести ли се? — прошепна Митяй.
Андрюха радостно кимна. Беше му много весело. Тъгата, която стягаше сърцето му през последните дни, се стопи и безгрижното веселие се пенеше в главата му като шампанско.
— Стига се хили! — заповяда Митяй. — Помниш ли всичко?
— Аха — кимна пак ентусиазирано Андрюха.
— Ето ти мангизи за такси и адреса.
Митяй пъхна в джоба на Андрюха смачканите хартийки.
— Не си и помисляй да хитруваш. Паспортът ти е у мен. Ако се опиташ да ме прецакаш, ще те пипна. И теб, и мамичката ти. Познаваш ме — заплашително прошепна той в ухото на Андрюха и силно стисна кльощавата му китка.
Той тихичко изскимтя от болка.
— Полека бе, Митяй, всичко ще направя — жално проблея Андрюха.
Защо е такъв? Така хубаво му беше… „Човекът върви и се усмихва, значи на човека му е хубаво…“ — едва не запя Андрюха на глас. Но като срещна тежкия поглед на своя бос, веднага се опомни. Да, ще трябва да прави каквото му нареди оня.
— Страхувам се дали ще се справя — изведнъж захленчи жално Андрюха.
— Каквооо? — засъска Митяй. — Какво има да се справяш? Хващаш такси и дигаш гълъбите. И внимавай — ако ти не се справиш, аз ще се справя!
Митяй пак стисна ръката му и леко я изви. Андрюха чак изквича.
— Младежо, какво все се въртите? Блъскате другите пътници — сърдито възкликна пълна дама в копринена рокля.
— Мадам, приемете извиненията на моя провинциален приятел. — Митяй се огъна в учтив полупоклон.
— Приемам ги — взе да се кипри изведнъж дебеланата.
Андрюха пак се разтресе от неудържим смях, пак му стана весело и страшно.