Те слязоха на „Нови Черьомушки“ и след десет минути се озоваха в жилището на Доктора.
— Влизайте — покани ги домакинът и запали лампата в коридора.
— Льошенка, ти ли си? — изломоти от дълбините на апартамента бабешки глас.
— Аз, бабче — отзова се Доктора. — Почакай, сега ще дойда.
Той влезе в своята стая и скоро се върна, като носеше няколко кутийки с ампули.
— Ето. Едната кутийка е с концентрат, другите пет са с единични дози.
— Гот — отвърна Митяй. — Вземам стоката и отивам при своя бос. Аверът остава при теб, докато не се върна. Нещо като заложник. Така. Стоката е доста. Не става да я пъхам в джоба. Дай лепенка.
Домакинът донесе няколко ролки лепенка и Митяй залепи ампулите към тялото си.
— Е, как е? — попита той, като се оглеждаше в огледалото.
Свободно пуснатата върху джинсите му фланелка прикриваше залепеното към гърдите и корема му богатство.
— Нормално — оцени го Доктора. — Вземи такси, че иначе…
— Не учи баща си как се правят деца — прекъсна го Митяй и Андрюха със страх забеляза в очите му познатия вече зловещ блясък. Но Митяй се овладя. Все пак Доктора не беше сам в жилището.
— Колко време? — попита Доктора.
— Дотам и обратно — час и половина. И на самото място около половин час. След два часа ме чакайте. Не обиждай братлето ми — заплаши Митяй Доктора. — Той ми е тих, на мравката път прави.
И като намигна леко на Андрюха, Митяй изчезна.
— Е, братлето, влизай — покани Доктора Андрюха в стаята си, като се подсмихваше.
Андрюха веднага се шашна от човешкия череп, който го гледаше с празните си очни кухини от малкото барче над дивана.
— Истински ли е? — попита Андрюха и се смути: ясно, че е истински.
— Експонат — небрежно подхвърли Доктора.
— А ти наистина ли си доктор?
— А ти наистина ли си му братле? — отвърна младежът на въпроса с въпрос.
Андрей млъкна. Митяй категорично му беше забранил да отговаря на каквито и да било въпроси.
— Добре, братлето, седи си тук, а аз ще нахраня бабката. Пусни си дискове — небрежно кимна Доктора към музикалната уредба в ъгъла и излезе.
Андрюха не знаеше как да се оправи с тая чудесия и от нямане какво да прави взе да разглежда стаята. Всъщност единствената забележителност на жилището, като се изключи гореспоменатият череп, беше библиотечката. Андрюха разглеждаше наредените там книги. Видя лекарствен справочник, още някакви медицински книги. „Значи наистина е доктор“ — помисли си той. Извисяваха се кулички от аудио- и видеокасети и компактдискове. Изведнъж на един от рафтовете Андрюха видя снимка на момиче с ниско нахлупена на челото мъжка шапка. Момичето го порази. Тъмни, присвити очи, с дълги черни ресници, малко едър нос с едва забележима гърбичка, красиво очертани устни. Изпод шапката върху раменете на момичето се спускаха тъмни кичури. Тя беше не просто хубава, беше дяволски привлекателна. Присвитите й очи гледаха право в Андрей и той чак се развълнува от този поглед.
— Какво зяпаш тук?
Андрюха трепна. Доктора се приближи към него и засече погледа му.
— Готино маце, а? Има защо да й се любуваш — подсмихна се домакинът. — Сега да хвърлим едни карти ли, тъй и тъй няма какво да правим — добави той, като вадеше колодата.
Те играха на „21“, като поглеждаха от време на време часовниците си. По-точно Доктора поглеждаше часовника си, а Андрюха крадешком поглеждаше снимката.
— Стига си зяпал — не издържа накрая домакинът. — Това маце не е за такива като теб. На нея княз й дай. Грузински.
— Защо грузински?
— Защото тя самата е грузинка. А докато си чака княза, такъв бизнес върти, какъвто не си и сънувал. Така че тя няма да те пусне и краката й да умиеш. А мен ме е пускала… — взе да откровеничи изведнъж Доктора, видимо от желание да бодне Андрюха. — И не само до краката — противно се ухили той и намигна.
— Артистка ли е? — попита Андрюха, за да прекъсне откровенията на Доктора.
— Тя ли бе? — разсмя се домакинът. — В известен смисъл — да. И то каква! Толкова куки е прецакала, за това се иска талант. Ама и зад гърба й такива хора стоят, ще я прикрият, ако стане нещо. За Свимонашвили чувал ли си? — попита Доктора, като понижи глас.
— Не, кой е той?
— Не той, а тя.
— Не съм чувал — взе да мига на парцали Андрюха.