— Абе откъде се взе такъв балама? — учуди се Доктора. — Колкото до това момиче, ние работим с нея заедно. Понякога.
— В болницата ли? — попита наивният Андрюха.
— В болницата? Ох, не мога повече, ще се пръсна! — Домакинът направо щеше да се задави от смях.
Доктора и сам не можеше да си обясни защо така взе да откровеничи и да се фука пред непознатия младеж. Явно му беше приятно да гледа опулените му от удивление очи, а и нали го доведе Митяй, „братле“ го нарече. А Доктора отдавна се познаваше с Дмитрий, въртели бяха заедно разни далаверки и напълно му вярваше.
Телефонът иззвъня. Доктора излезе в коридора.
— Аз. Е? Защо на улицата?
По дочутите реплики Андрюха разбра, че се обажда Митяй. Сега започваше неговата, на Андрюха, роля. Той тежко въздъхна и без сам да знае защо, грабна снимката на момичето с шапката и я скри под ризата си.
— Ей, братлето — повика го Доктора. — Да вървим.
— Къде? — уж се учуди Андрюха, докато излизаше в коридора.
— На улицата. Твоят човек идва с такси, помоли да го посрещнем долу, за да не освобождава колата. Друг щях да го пратя на майната му, щях да му кажа влизай вътре — продължаваше да разсъждава Доктора, когато слязоха на улицата. — А него кой знае защо не мога. Има в него нещо такова властно. Не смяташ ли? — обърна се той към Андрюха.
„То си е така — спомни си Андрюха всичко, което го свързваше с Митяй. — Да знаеше каквото знам аз.“
С тези мисли той се хвърли право срещу минаващото по улицата такси. Колата изпищя със спирачки, шофьорът се подаде от прозорчето, като ръсеше трикатни псувни. Андрей дръпна вратата и се метна на седалката.
— Напред, с пълна газ! — завика той. — Плащам с гущери.
— Ти какво, да не си с пищов? — изплашено го изгледа шофьорът, обаче натисна газта. Колата подскочи рязко.
— Пищов — отвърна Андрей, като погледна назад и видя Доктора да тича след тях с широко отворена уста. — Газ до ламарината! — заповяда Андрей с неочаквано твърд глас. — Тоя гад, дето тича след нас, има два пищова. Ако ни пипне, мамата ще ни разплаче!
— Еееее — цветисто къдрейки псувня след псувня, викна шофьорът. — И откъде все на такива ми върви…
Колата се носеше напред.
Татяна шашнато наблюдаваше от мястото си онова, което ставаше в залата. Възпитана в първите часове, публиката се беше превърнала в безумна глутница. Диви вопли съпровождаха жуженето на рулетките и тракането на заровете. Тъжно виеха загубилите, радостно крещяха спечелилите. Из фоайето се мотаеха пияни мъже, като досаждаха от време на време на Татяна. Охранителите вежливо ги разкарваха. През арката на вратата добре се виждаше висока платинена блондинка. Тя постоянно губеше и злобно крещеше на своя спътник — нисичък, плешив старчок. Таня зяпаше като омагьосана дамата. Ето, тя дръпна от шията си диамантеното колие и го хвърли на масата. Викна нещо на крупието и той завъртя топчето. Рулетката се въртеше. В залата за миг стана тихо, чуваше се само леко жужене. След секунда то спря и дамата зави с утроена сила. Крупието се подсмихна и посегна за диамантите. Блондинката се вкопчи в тях, не ги даваше. Сборичкаха се. Женският вой изведнъж се смени с мъжки.
— Тя ме ухапа — крещеше крупието из цялото благородно заведение. — Разкарайте тоя боклук!
Миша и Максим се хвърлиха към залата да помогнат на двамата охранители, които не можеха да се справят с обезумялата дама.
Някакви кавказци веднага се лепнаха за Татяна, като я хващаха безцеремонно за всичко, което успееха да докопат.
Таня паникьосана се дърпаше от ръцете им и в този момент при входа се разнесе гръмовен глас:
— Данъчна полиция, всички да останат по местата си!
В помещението нахълтаха няколко души (на Таня й се сториха много повече) в стоманеносиви дрехи. Масивните фигури на пришълците и екипировката им ги правеха да приличат на космонавти.
Един от нахълталите небрежно, както се казва, само с едно докосване отнесе от Таня досаждащите й мъже. Тримата темпераментни жители на планините се разлетяха из хола като есенни листа. За миг групата се озова в залата. Настъпи суматоха. Таня видя как заковаха с лице към стената работещите в залата охранители. Забеляза и изплъзващия се Максим. Той бързо каза нещо в мобилния си телефон и се скри зад завесата.
„Ама че кино“ — шашардиса се съвсем Таня.
Сред космонавтите имаше и „цивилни“ в костюми. Мениджърът на казиното се втурна към единия от тях.