Всички те бяха старателни и изпълнителни. От тях не се изискваха знания в областта на химията, за да не разберат що за препарат произвеждат. Сложната технология на производството беше разпределена до най-малката дреболия и всяка работничка имаше подръка указание с методиката на своето работно място. Всички съставки на произвеждания препарат бяха зашифровани. Само няколко души знаеха какво става в действителност. Първият от тях беше Игор Ветров, директор на АД „Нови технологии“ — така се наричаше лабораторията в официалните документи. На всички официални бумаги стоеше неговият подпис. Включително на договора за наемането на помещенията от инфекциозната болница. Ветров стана първата жертва на създадения от него препарат. Веднага след като технологията за производство беше окончателно отработена, го захраниха с „китайски белтък“. Защо да пръскат пари за покупка на наркотик за подставения шеф, когато си правят собствен? Още по-отслабнал, напълно потънал в света на собствените си усещания, той вече беше съвсем болен, слабо контактен човек, с постоянна усмивка на тихото лице. Свестяваха го само в редките случаи, когато се изискваше личното му присъствие. Но то се налагаше все по-рядко. Единствената му задача беше да овладее постоянното треперене на ръцете си, когато трябваше да подпише някакъв документ. Истинският ръководител на работата беше невисокият плешив човек, когото наричаха Илич заради приликата с вожда на световния пролетариат. Той, като бивш декан на химическия факултет в един от градските университети, прекрасно беше усвоил технологията, разработена от Ветров. И се справяше отлично с работата. Но беше необикновено алчен и като следствие от това в крайна сметка — несигурен. С това се обясняваха честите воаяжи на Висницки в Питер — налагаше се да инспектират на място дейността на Илич. Още повече че фактически счетоводител на АД „Нови технологии“ беше жената на Илич. Наложи се да се съгласят на това, за да съкратят до минимум броя на посветените. И накрая, последното осведомено лице беше още една жена, подставен счетоводител. Тя слагаше подписа си под всички финансови документи. Тази възрастна жена имаше свое нещастие — син наркоман. Тя вече беше минала всички кръгове на ада в борбата със страшната болест на сина си. Прибираше му парите, докато той работеше, не му даваше пари, когато спря да работи. Постигна единствено това, че осъдиха сина й за кражба и го вкараха в затвора за три години. След като излезе на свобода, той веднага се зарази с хепатит Б — вследствие на инжектирането на наркотици от цялата компания с една-единствена спринцовка. И майката се примири. Тя започна сама да носи вкъщи отровата. Специално за нея Илич намираше партиди високопречистен хероин и я снабдяваше със спринцовки за еднократна употреба. Жената инжектираше собственоръчно хероина на сина си, за да не лепне и СПИН на всичкото отгоре. Такава беше грубата истина за живота.
Предния ден, след паметната среща с Турецки, която така рязко промени целия ход на операцията, Алгерис дойде в лабораторията и се увери, че, първо, никой не проявява никакъв интерес към триетажната сграда — което беше добре. Но, като второ, алчният Илич все пак продължаваше да произвежда препарата (както и предполагаше Сергей Висницки), което беше лошо.
Наложи се да замъкне плешивия в мазето и с помощта на тежките си юмруци да просвети тая ненаситна твар Илич на каква опасност излага всичко и всички. И да го заплаши с беретата.
Въпреки това трябваше да просвети жално скимтящия плешивец в предстоящата операция по отвличането на заложничката. Все някой отгоре да знае какво става в мазето! За в случай на непредвидени изненади.
След като угаси осветлението, Смакаускас слезе в мазето.
Наташа се свести и отвори очи. Пред погледа й изплува ниско полутъмно помещение, осветено само от някакъв фенер. По стените бяха гъсто преплетени множество тръби. Мазе, досети се тя и се опита да се надигне. Белезниците издрънкаха, прикованата й към тръбата ръка не намери опора и Наташа рухна на пода, като застена от болката в тила. В мазето нямаше никой. Всичко това беше безкрайно неясно. Защо? Защо нея, лекарката, притекла се да помогне на изпаднал в беда човек, я бяха приковали с белезници. Маниак? В стените на родната болница? Какво ще прави той с нея? Наташа изстина от ужас. Не, не е маниак, убеждаваше тя самата себе си. Маниаците причакват жените по входовете, а не в празния двор на болницата рано сутринта. Значи той я е дебнал именно тук! Но защо?