— Добре — съгласи се той. — Между другото, тъй като нашето познанство все пак ще свърши скоро, можеш да ме наричаш с истинското ми име — Алгерис.
Той извади от сложеното на масичката куфарче голяма пластмасова бутилка с минерална вода и две пластмасови чашки. Докато Алгерис отваряше бутилката и наливаше вода, Наташа трескаво съобразяваше как да подскаже на Турецки къде се намира. Но от страх в главата й не се раждаше абсолютно нищо. Мъжът, сякаш беше прочел мислите й, каза:
— Имай предвид, ако изтърсиш нещо излишно от сорта на „Аз съм си в болницата, мили“, веднага ще те очистя. Защото все пак ще ми трябва време, за да изчезна, нали схващаш? — Той ужасяващо се усмихна и се приближи към Наташа с чаша вода в ръката.
Наталия се опита да поеме чашата със свободната си ръка, но тя направо се тресеше, водата се изливаше по шлифера й. Алгерис се подсмихна, приклекна на пръсти и й държа чашата, докато тя пийне.
— Как се страхувате всички вие от смъртта? — подсмихна се той, когато жената се напи.
— А вие не се ли страхувате? — изведнъж рязко попита Наташа, като изтри устните си.
— Я виж ти, и гласче излезе — сякаш се зарадва мъжът. — Аз, представи си, не се страхувам — отговори той и взе телефона. — Е, да започваме. Първо ще говоря аз, после ти ще измяукаш нещо. Основното е той да разпознае гласа ти. А твоят глас си е доста разпознаваем даже.
Алгерис погледна часовника си.
— Е, вече е седем сутринта. Време е да събудим Ромео.
Той започна да набира номера на хотелския апартамент. Наташа продължаваше да обмисля трескаво какво да каже на Александър. Ако му каже в прав текст къде е, Алгерис тутакси ще я убие, тя разбираше това. Защо му е тя, ако разкрият къде я държи? Веднага ще налети спецназ. Това поне Саша ще го осигури, то си е ясно. Но тя трябва някак си да му подскаже къде се намира. От това зависи животът й.
Алгерис слушаше дългите сигнали, стиснал пистолета в другата си ръка. Отсреща никой не отговаряше. Мъжът започна да се изнервя малко, Наташа го забеляза. И това й вля сили. Най-после отсреща вдигнаха слушалката и Алгерис бавно и отчетливо заговори:
— Турецки, слушай внимателно. Наталия Николаевна Денисова е при мен. Като заложничка. Условията ми са следните: веднага се свързваш с Москва и заповядваш да освободят Тамара Кантурия от следствения арест под гаранция. Аз ще получа потвърждение по моите канали. В такъв случай пускам докторката. В противния — сам разбираш. Давам ти срок до дванадесет на обяд. В дванадесет, ако Тамара не излезе, ще ликвидирам Наталия Николаевна.
На другия край на линията настъпи тишина.
— Смакаускас, ти ли си? — най-после попита дрезгаво Турецки.
— Аз — отговори Алгерис. — И както знаеш, не обичам да се шегувам. А сега твоята птичка ще ти пропее, за да не се съмняваш.
Алгерис се приближи до Наташа, пъхна телефона в ръката й и опря пистолета до другото й слепоочие. Като се опитваше с всички сили да не обръща внимание на студения метал, притиснал слепоочието й, Наташа отчетливо произнесе:
— Аз съм при това бясно псе…
Главата й моментално се отметна от силния удар с пистолета по слепоочието.
— Шегаджийка си пада твоята мадама — злобно каза Алгерис в слушалката. — Нека си отдъхне засега. А ти си напиши номера на пейджъра ми. — Алгерис го продиктува. — Край, пускаме часовника. — Той прекъсна връзката.
От различни краища на града към сградата на „Питейни“ се носеха с пълна газ милиционерски мерцедеси, като огласяха утринните улици с воя на сирените си.
В седем и тридесет сутринта в кабинета на градския прокурор Маркашин седяха Турецки, Гоголев, самият Маркашин и още няколко души от Питерското градско управление на МВР и криминалната милиция. Пред тях с бухенвалдски звън отброяваше минутите голям стоящ часовник. Провеждаше се мозъчна атака. Тоест всеки говореше каквото му дойде в главата. От общия поток съображения трябваше да се избистри ходът на предстоящата операция.
— Веднага се обаждаме на Меркулов — говореше Маркашин. — Нека да започне процедурата.
— Трябва да протакаме всичко колкото се може по-дълго — намеси се Гоголев. — Веднага щом освободят Кантурия, той ще убие заложничката. Ясно е като бял ден.
— Въпреки това трябва да се създаде видимост, че го правим. Да се обадим на роднините й и да поискаме да внесат паричната гаранция. Заплатените пари пораждат увереност.
— Градът трябва да се разбие на сектори.