— Това не е реално. Не можем да я открием до дванадесет — все едно да търсиш игла в купа сено.
— Значи налага се да освободим Кантурия.
— Веднага щом той разбере, че тя е излязла…
И така нататък. Александър мълчеше, стиснал с длани слепоочията си. Той пак си припомняше дума по дума разговора с Алгерис. Ето, вдигна слушалката и чу гласа на Смакаускас. Гласът му ехтеше. Видимо е бил в празно помещение. После Алгерис подаде слушалката на Наташа и Александър дочу звън на метал. Подрънкване. Това е била белезницата. После чукване на метал в метал. Значи Наташа е закачила с белезницата си нещо желязно. Вероятно тръба. Към какво е най-лесно да я приковат? Но нали това може да е била и стая. Не, гласът на Алгерис звучеше глухо, сякаш от подземие. Подземие! Мазе. Той я държи в някакво мазе. Но къде? Сетне звънтящият от напрежение глас на Наташа: „Аз съм при това бясно псе.“ Кой знае защо тя не постави ударението на последната дума. Явно натърти на думата „това“.
Кое „това“? Защо тя каза точно това? Тя искаше да му съобщи нещо, да му подскаже къде е. Ненапразно изрече такива груби думи. И веднага получи удар. Той чу звука от удара, чу как изтракаха зъбите й. Тя е знаела, че ще я накажат за тия думи, но ги каза. Значи той трябва да знае къде е това псе. Къде е заровено кучето — ни в клин, ни в ръкав се промъкваха разни странични мисли в главата му. Пречеше му този звук от удара и изтракалите зъби на Наташа. Той сякаш виждаше как Алгерис я удря с пистолета (виждаше, че това е именно пистолет), главата на Наташа се отмята настрани, тя губи съзнание. Той виждаше това и не можеше да се съсредоточи. Не можеше да разбере що за куче има тя предвид.
Турецки свали ръце и речевият поток нахлу в ушите му.
— Тя е излязла от приемната в шест сутринта. А той се е обадил в седем. Не би могъл за един час да я откара далеч…
Приемната… Тя е разположена зад административния корпус. Когато отиваха с Наташа в кафенето, той видя как линейка на „Бърза помощ“ спря пред главния корпус. Те влязоха в него, в главния корпус. Долу висеше пано. Гоблен. Луи Пастьор, бясното псе.
— Тя е на територията на болницата — тихо каза Турецки. И в стаята веднага млъкнаха — така го произнесе той.
Алгерис погледна часовника си. Минали бяха четиридесет минути. Жената се бе свестила и гледаше в стената. Той я разглеждаше. Злобата му беше минала вече. Много важно как го нарича! Дори му стана любопитно.
— Искаш ли цигара? — попита той.
Наташа премести погледа си върху него.
— Искам — пророни тя.
Жената взе подадената цигара със свободната си ръка. Алгерис й поднесе огънчето на запалката. Дългите мигли хвърляха сенки по бледите й бузи.
— Красива си — спокойно отбеляза Алгерис.
Жената дръпна дълбоко и вдигна очи към него.
— Женен ли си?
— Не — разсмя се Алгерис. — А ти омъжена ли си?
— Не — спокойно отговори Наташа.
Вече изминаваше първият час от заточението й. И той, похитителят й, и тя, неговата жертва, вече бяха съобщили на света всичко, което можеха да съобщят. И усещаха някаква пауза, спад на безумното напрежение. И можеха мирно да беседват един с друг, очаквайки всеки своето…
— А деца имаш ли? — попита той.
— Не — отговори тя. — А ти?
— Не — пак се подсмихна той. — Виждаш ли какви сме ние с теб. Свободни. Никого няма да натъжим със смъртта си.
— Ти какво, също ли се каниш да умираш?
— Винаги съм готов за това — сви рамене Алгерис. — Виждаш ли, мигновената смърт е благо, най-големият подарък всъщност. Представи си, че си самотна, никому ненужна старица. Болна, безсилна, безпомощна. Но вътре в теб са живи цялата ти гордост, разумът ти. Това положение е непоносимо за теб. Но то се точи — година, пет, десет…
— Прав си — отговори жената, като дръпна пак дълбоко от цигарата. — Но това е по божията воля. Едно е съдбата ти да се решава там — тя посочи с пръст към тавана, — друго, когато твоята мигновена смърт е залог в нечия игра, където ти е отредена ролята на патица за отстрел.
Алгерис се разсмя:
— Ще ми бъде жал да те убия.
— Благодаря за комплимента.
Пейджърът избипка, че е постъпило съобщение. Молеха Алгерис да се обади. Той набра посочения номер.
В слушалката се чу гласът на Турецки:
— Алгерис, започнахме процедурата. Говорих със заместник главния прокурор. С Меркулов. Делото на Тамара е под контрола на главния прокурор. Трябва да разбереш, че такъв въпрос не се решава за три-четири часа. Главният сега пътува към кабинета си. Първата му среща за деня е с депутати от Думата. По депутатски питания. Няма как да я отменим…