— Какво става? — извика той.
— Проверка на финансово-стопанската дейност — невъзмутимо отговори мъжът в костюма.
— Вие знаете ли кой е собственикът на казиното? Госпожа Свимонашвили, жена и снаха на братята Висницки! — съобщи мениджърът, като разчиташе да потресе проверяващите с тази информация.
— Висницки или Багрицки, все ни е тая — равнодушно отвърна цивилният.
Татяна, която вече се беше поопомнила, с интерес наблюдаваше ставащото. „Има да разправям на момичетата — ще се шашнат!“ — мислеше си тя, забравила съвсем указанията на работодателката си. Главният „цивилен“ обърна гръб на мениджъра. Колегите му събираха парите от масите, записваха показанията на крупиетата, брояха разноцветните жетони. Вниманието на момичето бе привлечено от млад човек от „цивилните“ с приятно, интелигентно лице. За разлика от колегите си той нищо не събираше, не записваше. Вървеше мълчаливо между масите и внимателно разглеждаше служителите и гостите.
Вратата на казиното се отвори и съпроводена от двама бодигардове, влезе стегната грузинка на средна възраст, облечена в кожи, независимо от топлата лятна нощ.
— Нина Вахтанговна, най-после! — Мениджърът се за сили към вратата. Леля Нина мина покрай Таня, без дори да я удостои с кимване.
Главният „цивилен“ излезе от залата.
— Майор Грузанов — представи се той. — Данъчно управление. Следствен отдел. Проверка на финансово-стопанската дейност. Госпожа Свимонашвили, доколкото разбирам? — обърна се майорът към жената. — Представете, моля, лиценза от кметството за правото да се занимавате с хазартен бизнес.
— Моля — презрително сви рамене госпожа Свимонашвили. — За това ли трябваше да безпокоите хората в два часа през нощта? — язвително проговори тя с грузински акцент.
— Първо, ние не сме имали намерение да ви безпокоим, вашите хора го сториха. — Майорът потърси с поглед Максим. — Второ, денем вашето заведение е затворено, нали така? Което би направило нашата среща по-малко вълнуваща.
— Да отидем в кабинета ми — сухо го покани Нина Вахтанговна.
В този момент от игралната зала излезе онзи същият младеж с интелигентното лице.
— Чейндж-пункт — каза тихо Фрязин на майора.
— Минутка — живо реагира Грузанов и последва младежа. Жената изведнъж порозовя и тръгна след тях. Обменният пункт се намираше в дъното на игралната зала до коридора, който водеше явно към служебните помещения. Квадратното му прозорче беше затворено с плътно прилягащ капак. Майорът почука.
— Няма да отворя на никого без представител на банката — нервно повтаряше иззад вратата женски глас.
— Това е обменен пункт на банка „Елис“, той няма отношение към нас — пресилено равнодушно каза Нина Вахтанговна.
— Е, явно ще трябва да повикаме представител на банката — откликна Грузанов. — Щом така и така сме тук. Не ми се иска да правя аналогии, но в казино „Есмералда“, откъдето дойдохме при вас, също има пункт за обмяна на валута. Та там обменяха направо долари за жетони, което, както е известно, е нарушение.
— Нашето заведение е почтено. — Свимонашвили хвърли леден поглед към майора. — Още веднъж повтарям, нашето казино няма никакво отношение към пункта за обмяна на валута. Банката е наела помещението. Очевидно им е изгодно.
— Очевидно — съгласи се майорът.
— Нали искахте да видите лиценза? Моля, елате в кабинета ми.
Нина Вахтанговна рязко се обърна и изгледа единия от бодигардовете, които стояха зад гърба й. Светлорусият мъж с приятно, предразполагащо лице леко притвори очи, после потърси с поглед някого в залата. Жената бързо закрачи по дългия коридор. Зад нея, като се блъскаха в тесния проход, тръгнаха Грузанов, служители от данъчната полиция, оперативник от МУР. Фрязин внимателно наблюдаваше бодигардовете на госпожа Свимонашвили. Светлорусият вървеше пред собственичката и й отвори вратата на кабинета.
— Ах, ти, гадино! — извика неочаквано някой отзад. Процесията спря и всички се обърнаха. В игралната зала се боричкаха. Единият от охранителите се гърчеше по пода, виейки от болка. Отгоре му седеше як боец от физическата защита, като извиваше ръката на поваления.
— Гад, ще ми изкълчиш ръката — ругаеше през стоновете мъжът.
— Какво става? — заплашително попита Грузанов.
— Пьотър Иванович, тоя тип искаше да ме ръгне с електрошока — докладва здравенякът, без да прекъсва заниманието си. От ръцете на притиснатия към пода „врат“ наистина изпадна електрошокова палка.