Выбрать главу

— Значи пак Смакаускас?

— Той, Слава.

— Ех, закъсняхме с един ден с пистолета.

— Сега не му е времето, Вячеслав. Обаждайте се на Нино, баламосвайте я по всякакъв начин. В този дух: приказливите депутати все си седят при главния и тъй нататък.

— Ще се оправим. Правилно ли съм разбрал, че заложничката е твоята спътничка от влака?

— Да. Стига, Слава. Времето си върви.

— Добре. Ще се обаждаме. Късмет.

— Благодаря.

Турецки пак се върна на масата. Говореше главният лекар:

— Административният корпус, където виси гобленът, се заключва през нощта. При това във фоайето седи портиерката. Вторият изход от мазето е закован. В сградата, която е наета от „Нови технологии“, цялата нощ беше осветено. На всички етажи. Изглежда, там са работили нощна смяна. Едва ли престъпникът…

— Благодаря, Михаил Валерианович — прекъсна го Гоголев. — Предполагам, че трябва да организираме претърсването на помещенията по следния начин: трябва да бъдат задействани наведнъж три групи, преглеждащи сградата. Можем да извършваме проверката под маската на техници по парното. Отоплителният сезон тъкмо започва. Проверка на парната инсталация. Във всяка наша група трябва да има човек от вашата служба, Вардан Вазгенович. За да виждат хората познати лица. Първо проверяваме административната сграда, после строящите се корпуси, тези, които са в ремонт, и корпуса, където работи Денисова. Престъпникът може да я е хванал във фоайето на сградата. Оглеждаме всички мазета и тавански помещения. Доколкото разбрах, Вардан Вазгенович, строящите се корпуси са най-високите, нали?

— Да — отговори Мирзоян. — Двете сгради са девететажни.

Гоголев и Турецки пак се наведоха над скицата.

— Мисля, че трябва да поставим снайперист на тоя покрив. — Гоголев забоде пръст в едно от квадратчетата на девететажните блокове. Турецки кимна. — Вардан Вазгенович, съберете хората си. Ще ни трябват трима души. На всички ще дадем бронирани жилетки.

— И аз ще дойда! — храбро изпъчи гърди Мирзоян.

— Добре. Александър Борисович, съгласен ли сте с плана за действие? — официално се обърна към Турецки Гоголев. Саша кимна. Радваше се, че до него седи такъв професионалист. — На вас… — продължи Гоголев.

— На мен — прекъсна го Турецки — ще ми се наложи да седя тук. Да координирам, така да се каже, действията. Да приемам постъпващата информация. Да изолирам Михаил Валерианович от контакти със служителите.

Главният лекар учудено вдигна вежди и силно почервеня.

— Не се обиждайте. Вашите служители вече знаят за изчезването на Денисова. Всяка необмислена дума може да й струва живота. Нали хората си общуват помежду си. Има телефони и така нататък. Повтарям още веднъж — цялата операция се провежда под прикритието на проверка на парното преди началото на отоплителния сезон. Е, Виктор Петрович? Май това е всичко.

Гоголев кимна и погледна часовника си.

— Започваме след петнадесет минути. В девет нула, нула — каза той.

Нино Свимонашвили бродеше безцелно из празния апартамент. Сергей беше отишъл в офиса си. Трябваше да се съхранява видимост за спокойствие. Вано още преди два дни съобщи, че заминава на вилата на свой приятел.

— Нямам сили да понасям обстановката вкъщи — каза той на майка си, като извърна очи.

— Разбира се, отивай — пряко сили се усмихна Нино. — Само остави адреса. Може изведнъж нещо да им притрябва на куките. Все пак ни е забранено да напускаме границите на града.

Тя пак му се усмихна и прокара ръка по гъстата коса на сина си. Вано се отдръпна.

„Обиден ми е — мислеше за сина си Нино. — Наистина малко внимание му отделям сега. Но той трябва да разбере в какво положение е изпаднала Тамрико. Той може да излезе от града, а нейното жизнено пространство е ограничено от стените на килията. В края на краищата тя му е сестра, той трябва да й съчувства.“

Нино продължаваше да броди из жилището, като докосваше, без да мисли, разни вази, украшения. Тя вървеше ли, вървеше от стая в стая… Беше девет часът сутринта. Телефонът иззвъня. Нино се хвърли към него и вдигна слушалката.

— Нина Вахтанговна? — попита мъжки глас, който тя веднага позна. — Грязнов е. Смакаускас ни постави много тежки условия — без предисловия започна Вячеслав. — Делото е под контрола на главния прокурор. В момента той е ангажиран с депутати от Думата.

— За какво говорите? — направи се, че не разбира Нино.