Но паметта веднага й пробута други редове на същия поет:
Ето падна човек сред полето, падна и очите му опустяха.
Умря в постелята своя, напусна вечния бой.
Той вече не е воин в полето.
Няма воля да мръдне ръка.
Вече няма да каже: Стига!
Край. Повече не го боли…
— Мен ме боли! — тихо каза Наташа, като помръдна отеклата си ръка.
Белезниците й издрънчаха. Алгерис отвори очи.
— Какво? — изправи се той.
— Ръката ми изтръпна — злобно каза Наташа.
Мъжът стана и се приближи. Като притисна жената с колене към стената, ловко свали белезниците и ги щракна върху другата й ръка. После се върна до дъската-масичка и наля вода.
— Искаш ли да пиеш? — попита той Наташа.
Тя кимна. Алгерис напълни и втората чаша и я подаде на Наташа. Тя разтри изтръпналата си ръка и взе чашата.
— Бедничката! — насмешливо я пожали Алгерис. — Не бива да се свързваш с когото ти падне.
— За кого говориш?
— За твоето детективче, Турецки. Ако не ти беше пресякъл пътя, щеше да си бъдеш жива и здрава. Щеше да доживееш до седемдесет години. Че и до осемдесет. До същата оная безпомощна старост.
Странно, но мисълта, че виновникът за бедите й е Саша, досега не беше минавала през главата на Наташа.
— Какво толкова ти пречи? — попита тя.
— Пъха се, където не му е работа. А аз предупреждавах: не ни се пречкайте, опасно за живота!
Алгерис изтръска от пакетчето една цигара:
— Искаш ли?
— Дай — съгласи се Наташа. Трябваше някак да запълни времето, за да не гледа мъничкото прозорче на мазето, току под самия таван.
Алгерис й подаде цигара, после огънче. Запали и той самият, после седна на стола и се загледа в Наташа.
— Той защо се мъкнеше при теб? Да не би да ти се обяснява в любов? Ох, ще умра от смях!
— Идваше да види болните — с омраза го изгледа Наташа. — При мен в отделението лежат наркомани, нещо го интересуваха.
Алгерис се разсмя неудържимо.
— Какво има? — вдигна вежди жената. — Нещо смешно ли казах?
Смакаускас най-сетне се насмя до насита.
— Добре, ти така или иначе нямаш живот вече, може да ти разкажа. Лабораторията търси твоят следотърсач. Нелегалната лаборатория. Където се произвежда наркотикът. Много силен наркотик. И много скъп. Купуват го много богати хора. И много нависоко. Дори някои господа от Кремъл. А лабораторията е разположена под тоя покрив. В същата тая сграда. Затова ми е смешно. Твоят следовател все край нея минаваше, направо с ръка можеше да я докосне. Но нищо не виждаше, освен прекрасните ти очички. И няма да види — сериозно добави той. — Нито очите ти, нито лабораторията. Всекиму своето.
Наташа притвори клепачи и дълбоко дръпна от цигарата. Много важно беше да запази равнодушно изражение.
— Ама съгласи се, че си е направо ирония на съдбата: лабораторията за производство на наркотици се намира до самите наркомани. Ако твоите болни го знаеха, щяха да щурмуват на нож тази сграда. — Той пак се разсмя неудържимо.
— Много смешно — сухо каза Наташа.
— Ами посмей се, докато си жива — рязко спря да се смее Алгерис.
Болницата живееше нормалния си живот. Само дето днешният ден беше по-мрачен, за разлика от вчерашния.
Впрочем мрачните дни са нормални за тоя град. Би могло да се каже, че вчерашният ден е бил слънчев, за разлика от повечето други. Още повече че вече беше есен. Скоро щеше да започне полярната нощ — така може да се характеризира периодът от ноември до март. Време беше да пуснат парното! А не да използват, че есента е топла, и да икономисват както винаги от комфорта на хората. Ето и Мирзоян ходи по двора от една сграда към друга. С него са и техниците. Ето още две бригади. Също с тръбни ключове и куфарчета за инструменти.
От втория етаж на лабораторния корпус една лекарка наблюдаваше сновящите из двора хора. Тя очакваше кога нанесеният на красива пластмасова плочица реактив ще оцвети комплекса „антиген-антитяло“. Всъщност хората, чиято кръв изследваше днес, изобщо не ги интересуваше що за комплекс е тоя. За тях беше по-важно да разберат имат ли сифилис или нямат. В очакване на отговора на този въпрос гледаше през прозореца и самата Дина Григориевна.
— Алла Владимировна — викна тя към своята лаборантка, дребна женичка на средна възраст, — скоро ще пуснат отоплението.